9. Извинение

[Ани]

9. ИЗВИНЕНИЕ

През време на евакуацията когато Учителят беше в моя дом, тогава идваха много братя и сестри. Но имаше две рождени сестри Мара и Теофана Савови като дойдат сутрин, по цял ден стоят пред вратата на Учителя, едната от ляво, другата от дясно. Аз съм на работа през деня, вечерта като се върна те пак седат. Казвам им: „Сестри, защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата Му!“ И те влезнаха и казват на Учителя: „Учителю, брат Темелко ни пъди“. Аз не знам нещата. Учителят затвори вратата. Три дена не пуска никого тука. Ни от вънка, ни от вътре. Ни храна приема ,нищо. И аз се учудвам, защо им казах на тия сестри така? Но пак вътрешно ми нещо дойде. Събрах цялото семейство. С жена ми се съветвахме и се събрахме целото семейство и казвам: „Ще чукам на вратата, че искам извинение от Учителя понеже не разбирам нещата“. И почуках и Учителят отвори вратата. Като отвори вратата, казвам: „Учителю, не знам какво правят тия сестри пред вратата Ви и им казах: „Защо притеснявате Учителя, цял ден седите на вратата“. Учителят си подаде ръката, целувах Му ръката и семейството ми целува и вече вратата е отворена. А до преди три дена не пусна никого. Ни приема храна, ни приема хора. Това беше за тия сестри, рождени сестри. Ето това е да страдаш от сестри и братя.

Веднъж сестра Йорданка Жекова запита Учителя кой е брат Темелко в миналото? А Той казал: „Толкова ли не се сещате, този който даде горницата на Христа, ама я даде за една вечер, а сега я даде за много вечери“.