18. Царят и царицата

[Ани]

18. ЦАРЯТ И ЦАРИЦАТА

Беше в първите години при нашите летувания на 7-те Рилски езера. Летуваме около 2-то езеро и палатките бяха пръснати пред него. Като видяха, че добитъка на говедарите използваха за пиене водите на второто езеро, като нагазваха с крака и пиеха от там, то мнозина от сестрите се погнусяваха. Оплакаха се на Учителя. Каза им“: „Това ще рече, че трябва да си търсим на друго място вода за пиене“. На другият ден всички тръгнахме покрай брега на езерото и стигнахме до отвъдния край и там на едно място, зад едни скали се откри, че има извор. Намериха го, откриха камъните и след това Учителят поиска да направим там чешма. Коритото на чешмата бе оформено и издълбано, но трябваше да го оградим с камъни. Решиха, че трябва да се загради извора с бели мраморни камъни каквито доста имаше по тия места, но се намираха твърде надалеч. Така се отпочна строежа.

Учителят нареди да се изгради едно малко заграждение, елипсовидно, гдето водата да може да се огрява от слънцето. Накрая пристъпихме към направата на чучура. След като го поставихме, а той беше направен от чист бял мрамор, изработен от един наш брат каменар във вид на две ръце, през които минава водата. След това оградихме с мраморни камъни коритото на извора. Няколко братя бяха донесли един голям мраморен камък, който едвам четирима човека го пренесоха на тарга. Като го поставиха върху курната, Учителят каза: „Това е Царът“. До него туриха още един такъв голям бял мраморен камък. Но той беше по-малък. За него Учителят рече: „Това е Царицата“. След това ние поставихме другите камъни до тях и Учителят започна да ги нарича министри. След като привършихме чешмата и като приключи нашето летуване, ние се прибрахме в София. Дума още не се чуваше, че Царят ще се жени. Дойде есента и започна да се пише на вестниците, че Царят ще се жени. Дойде време и той се ожени. Доведи си Царица и станаха Цар и Царица. Но Учителят още на Рила там, пред нас направи това съчетание Цар с Царица.