9. Неосъществената среща

[Ани]

9. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА

През време на бомбардировките Учителят се евакуира при Темелко. Там я нямаше високата къща до ореха. Там имаше палатка, майка ми си беше построила с Ангел. И един ден отивам, искам да отида при Учителя, пък нещо отвътре ми вика, няма да можеш да се вредиш. А аз имам голяма интуиция, да знаеш, това си го имам. Аз съм и музикална и без музика не бих могла да живея. Отивам и викам на майка си: „Майко, решила съм да говоря с Учителя, ама то е 12 часа. Той е уморен вече. Ама какво ще Му кажа, срам ме е, майко“. А майка ми отговори: „Ама Той ще те разположи, майче“. Но като застана там Олга Славчева - дебелата и вика: „Я, на Тодор-гледача дъщерята, да се махне от тука, какво е застанала, ще говори с Учителя“. И аз отивам при майка ми и почвам да плача: „Пък, майко, Олга-дебелата, ме изпъди“. Майка ми пита: „Ще дойдеш ли на обед?“ „Няма да дойда на обед,

Олга ме изпъди, не можах да говоря с Учителя“, и отивам в палатката и Учителят това чува. Но преди това майка ми каза: „Недей да плачеш, майче, защото Учителят ще си отива вече на Изгрева. Минаха вече бомбардировките и ще си отидем и ще те заведа и ще говориш“. „Ти заведе сестра ми, мене не ме заведе да говоря с Учителя. Аз имам желание да свиря на цигулка.“ Тогава вече свирех, скърцах де, можех да свиря така долу-горе, щом съм била на 22 години. И Петърчо гледах тогава и по-късно се омъжих. Влизам в палатката, навила съм си с книжки косата и си викам: „Няма да ходя да ям там, ако ще и Учителят да е там. Но в това време Учителят вика: „Сестра Тодора, 13 души сме, а в палатката има човек“. Той не каза името ми или дъщеря ти. „Иди извикай да дойде да станем 14 души.“ Той ме вика, защото е трябвало сигурно да мина тоз живот, сигурно това ми е кармата, да се омъжа за Тошо-босия. Да, с Тошо ние сме били брат и сестра в поминалия живот и сме крали, затова ни събират. И като извикаха аз веднага станах. „Учителят те вика да ядеш.“ В тоя момент аз забравих, че съм плакала и застанах до масата. Казахме „Божията Любов“ молитвата и аз седнах и обядвах. Но забравих, че казах друго: „Ще отидем на Изгрева, ама Учителят може да не е жив!“ А майка ми каза: „Как може да говориш така за Учителя, че ще умре“, взе да ми се кара тя. Това говорехме под ореха вънка там след като Олга ме беше изпъдила. И така стана - умря, бе. Отидохме на Изгрева и майка ми забрави да ме заведе и Учителят почина. И така стана, че аз се омъжих за Тошо-босия. Не можах да говоря с Учителя. Нали Олга ме изпъди, после аз пророкувах, че Той ще почине. Той точно тогава се излъчвал. И Той е знаел какво правя аз. Той ме извика, за да ме утеши, че трябва да го мина тоз живот. Сигурно не е трябвало да ми говори, кой знае, може би нямало да Го послушам или такава ми е съдбата, да се омъжа за Тошо-босия. А майка ми кога се разведе с Тошо-гледача? Ами те живееха така с Ангел най-напред. Тя се разведе с Тодор, но после се омъжи за Ангел когато дойдоха 1945 г. комунистите. И Миката - Мария Тодорова нали живя с Борис Николов. Тия работи ги знам аз много добре. И те сключиха брак тогава. Щото те, майка ми и Ангел отишли и майка ми питала: „Учителю, да сключим ли брак с Ангел?“ Тя искаше да сключи ама Ангел не щеше. Ангел беше един от първите ученици на Учителя. Тя, майка ми го завъртя. Щото тя с четири деца пък ерген да вземе. Ами по-добре ерген, отколкото да разваля семейство, това е погрешно, нали така? Объркани работи. Хората ги объркват. А бяха тук при Учителя. Само го измъчваха. Какво Той преживя с нас.