6. Драма във влака

[Ани]

6. ДРАМА ВЪВ ВЛАКА

Когато тръгнахме за София, аз придружавах Учителя във влака. В същото купе имаше един човек, който пушеше цигара. Обърнах се към него: „Г- не, не мога да понасям пушека от цигара“. Той стана и излезе вън в коридора да си изпуши цигарата. След малко влезе повторно и ме пита: „Мога ли да се срещна с г-н Дънов?“ Учителят го прие на разговор и му каза: „Ти имаш една задача на земята и като се събудиш ще започнеш да работиш“. От този момент в този господин стана промяна и след това той започна да идва на беседите на Учителя. Още тогава в купето Учителят каза: „Той горе е дал обещание да работи, но е забравил задачата си, но сега ще започне да работи“. И така стана. Той беше един от редовните посетители на беседите на Учителя.

След него в купето на вагона влезна една жена с две деца момиченца. На една гара си купи карначета и кюфтета от месо. Тя се приготви да нахрани с тях децата си, а аз й казах: „Знаеш ли, че са приготвени от умрял бивол?“ Като чу това тя се ужаси и ги хвърли навън през прозореца. Тогава Учителят каза: „Дай чантата“. Аз Му я подадох и Той извади от нея кашкавал, отряза едно голямо парче от кашкавала, взе няколко домата и ги връчи на жената. „Нахрани с тях децата!“ Тогава тя Му каза, че понякога има усещането, че става много малка, а понякога много голяма, като че ли някой с цев я надува, така че ще се пукне. Тогава Учителят я посъветва да не яде месо, а вечер да си измива краката с топла вода и й каза още някои и други съвети. След този случай в купето във влака тя в София идваше редовно на беседи в салона на Турнферайн и водеше със себе си дори децата.

Ние продължаваме да пътуваме с влака. Аз съм на прозореца на купето и идва един господин и като видя Учителя каза: „А-а, г-н Дънов, искам да говоря с Него“. Учителят не го прие на разговор. След малко той си замина, но дойде друг да ни предлага Библии. Учителят каза: „Аз имам Библия, а всеки човек си има вътре у себе си по една написана Библия“.

След него влизат три калугерки и предлагаха книжки. Дадоха на Учителя и на мене. Аз ги заплатих. Като си заминаха, Учителят скъса на парчета книжката и аз скъсах моята. Тогава Той каза: „Така с търговия не се служи на Бога. Те още не са разбрали как да работят. Не са пробудени. В друга някоя епоха ще ги пробудят“.

В съседното купе пътуваше един свещеник. След малко влязоха при Учителя войници въоръжени с пушки и с щиковете си бутаха Учителя и Го арестуваха. Изпълняваха заповед на началника си. Той ми даде ключовете и ми каза: „Тебе на гарата ще посрещнат в София, а аз утре ще си дойда“. На гарата в София бяха дошли Савка и много приятели да ни посрещнат. Но за голяма тяхна изненада слязох сама с цигулката на Учителя и багажа. Веднага съобщих на д-р Жеков с телеграма във Варна и той веднага се справи с тая неочаквана изненада. На другия ден ни казаха с кой влак ще пристигне Учителят. Ние отидохме на гарата и Го посрещнахме. Като пристигнахме на ул. „Опълченска“ 66, Той се обърна към мен и каза: „И ти присъствува на драмата“. След някой ден отидохме на дългоочакваната екскурзия на връх Мусала.