23. Жито за посев

[Ани]

23. ЖИТО ЗА ПОСЕВ

Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го насадят с пшеница. Тоя нива бе насадена от един брат, който по професия беше земеделец и беше дошъл по него време да се види с Учителя. Той го видя като разговаряше с братята пред столовата. Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има?“ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш?“ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място!“ Учителят го заведе при изорана- та нива, там беше поставена една празна кофа и в дъното на един чувал имаше жито. Учителят посочи чувала и кофата. „Рекох, брат, сипете си в кофата от житото и почнете да сеете, но така, както трябва.“ Братът взе кофата, напълни я с жито и почна да сее по всички правила с бавни стъпки и с пълни шепи жито да разпръсква по изораната нива. Насява братът с тая кофа жито трите декара изорана нива без да се свърши житото в кофата и като се свърши сеенето в кофата остана 1/4 на дъното. Изумен беше братът, изумени бяха всички, които наблюдаваха как се сее нива от три декара с половин кофа жито. Та тук на Изгрева видяхме, че онези чудеса, които Христос бе извършил преди 2000 години като с пет хляба и две риби нахрани 5000 души, то и тук на Изгрева видяхме силата на умножението небесно. Нивата бе изорана втори път, после посятото поникна, стана едно жито за чудо и приказ и същия брат дойде да участвува когато тя бе пожъната. Взе си една връзка класове за спомен от нея и до сега още ги пази. Също има запазени житни класове от същата нива в дома на брат Темелко в село Мърчаево. А братът беше от едно село Бургаско, но така се случи, че му забравихме името и адреса. Е, ако някои го знаят ще ни го кажат и ние ще го добавим по-късно.

Ние видяхме как изобилието се изсипваше на Изгрева. Това бе рогът на изобилието от Божието благословение. На обедите на Изгрева понякога идваха много гладни студенти и понякога Учителят ми казваше: „Сипете на момчетата повече храна и не им вземайте пари!“ След време тези студенти завършиха, станаха големи хора, но не забравиха изобилието, което се изсипваше на Изгрева и което не бе укрито от тях. Не забравяха, макар че някои не смееха да го разкажат, за да не си навредят на постовете, които заемаха.