ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

[Ани]

ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Спомени на ученици

Никой не допускаше, че ще дойдат години на гонение срещу Братството. Дойде онзи ден 6.XII.1957 г., когато Изгревът осъмна, обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха иззети и натоварени на 19 камиона томчета от Словото на Учителя. Минаха през всички бараки, обраха всичко - книги, тетрадки, документи. На Изгрева между нашите хора имаше техни служители, които показваха къде какво има. Та като пропуснеха някъде нещо да вземат, то се явяваше някой, който им подсказваше. А да бъде всичко законно, правеше се опис и протокол за обиск на иззетата литература. Но това беше само за домовете, а от складовете я натоварваха без всякакъв опис. Няколко месеца преди този ден бяхме направили инвентаризация на книгите в складовете и ние по опис знаехме къде какво имаме. Те прибраха около 180 000 тома, натоварени в 19 камиона.

Направиха обиск и по домовете на повече от 100 човека от София и на всички ръководители от провинцията, както и на по-деятелните братя. Плениха към сто комплекта пълни беседи, а някои от приятелите имаха и по два комплекта. Това бе вторият голям удар срещу нас - безпощаден и унищожителен! Братята останаха без беседи на Учителя. Обискът стана неочаквано. Ние сме ги считали за свои приятели, пазили сме ги, грижили сме се за тях, когато бяха гонени от предишната власт. Не очаквахме, че ще унищожат литературата на Учителя. Затова не бяхме взели предпазни мерки.

Боян Боев бе непрекъснато до Учителя. В ръцете му са тетрадката и писалката и стенографира всички въпроси, които Му задават, както и отговорите. Изобщо, стенографира всичко, което говори Учителят. В това отношение записките му са много ценни. Те са оригинали. Каквото е казал Учителят, брат Боян е записал без да прибави, нито да отнеме от реченото.

При последния обиск, който направиха на Изгрева, взеха тетрадките на Боян Боев. Преди това аз настоявах да ги прибера, но той не искаше да се раздели с тетрадките - беше свързан с тях. Въпреки моето настояване, казваше: "Нека поседят още малко!" Направиха обиск и ги взеха. Около 200 тетрадки със стенограми от корица до корица. Никой не знае къде отидоха. Аз помолих тези милиционери и началници: "Запазете ги, това са документи. Това е архив народен!" Те уж обещаха. Предполагам, че са ги прибрали или в архива на МВР, или в архива на Народната библиотека. Като почнаха обиските, аз подадох молба до директора на Народната библиотека да прибере там цялата книжнина на Учителя. Наистина, директорът изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам тези двама чиновника да са спасили нещо, включително и тетрадките на Боян Боев. А може и да не са били чиновници от библиотеката, а преоблечени агенти, та да ни успокоят, че уж нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава!

Борис Николов

На 6.XII.1957 г. в 5 ч. сутринта на Изгрева дойдоха повече от 50 души тайна милиция със заповед да ни изземат литературата. Денят беше петък. Аз отивах на Младежкия клас. При чешмата на Зодиака видях петима мъже, които не бяха наши приятели. Като минах покрай тях, попитаха ме дали аз съм Елена Андреева. Казаха ми да се върна, защото ще ми правят обиск. Един от тях показа картата си и обясни, че идват по нареждане на Министерския съвет да ни изземат литературата, защото е инкриминирана. Те влязоха в стаята ми. Аз имах в един голям сандък непечатани беседи, оригинали и напечатани. Отвориха капака и започнаха да вадят беседите и да ги турят на камари. Иззеха всичко, каквото имах - всички печатни томчета, всички оригинали и непечатани беседи. Имах цели годишнини Утринни Слова, изработени в четири екземпляра; беседи, държани пред ръководителите, които бяха приготвени за съхранение - взеха и тях; взеха ми всички тетрадки, в които бях писала разни задачи, дадени от Учителя, които съм изпълнявала; взеха хронологическия каталог, който бях изработила за цялото Слово на Учителя. За този каталог много съжалявам, защото нямам материал, за да го възобновя. Бях го работила повече от 6 месеца. Напълниха пет чувала с книги. От начина, по който ги туряха в чувалите, разбрах, че те нямат намерение да ги върнат, нито да ги запазят. Преобърнаха цялата ми къща, дори и бараката за дърва и въглища.

Денят на обиска беше студен. Те ме държаха цели 12 часа от 5 ч. сутринта до 5 ч. следобед. Едни идваха, други си отиваха. Малко преди 5 ч. следобед дойде един млад, нисък, набит агент, който свали всички портрети на Учителя, извади ги от рамките, смачка ги и ги тури в чувала, като ми остави само празните рамки. Почувствах, че съм нападната от някакви вандали, които нямат нито човещина, нито култура, нито човешка обхода. Този ден беше един от най-тежките в живота ми. Учителят си отиде, но Той ни остави Словото, а сега и на Него посегнаха.

Елена Андреева

Със създаването на социалистическото законодателство някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на Братството отчуждиха по закона на едрата градска собственост. Дойдоха двама ревизори - 1957/1958 г., които ни накараха да направим пълен опис на цялото братско имущество. Понеже Братството не беше признато за юридическо лице, ревизорите не признаха вноските от десятъка като членски внос. Сметнаха ги за дарение и ни наложиха данък 10 на 100. Този данък го изчислиха от годините след заминаването на Учителя. Получи се голяма сума - 500 000 лв. Оцени се цялото братско имущество, движимо и недвижимо, но и то беше недостатъчно да покрие големия наложен данък. Взеха ни всичкия имот. Като описахме всичкото движимо братско имущество, оцениха го и искаха да го продадат на търг. Приятели от Братството откупиха това имущество, взеха всичкия имот, който беше оставен срещу наложения данък. След като отчуждиха цялото братско имущество, както движимото, така и недвижимото, започнаха да ни изселват от Изгрева. Първите, които изселиха, бяхме двете с Паша. Дори не ни посочиха жилище, както законът задължаваше, а ни изгониха без право на посочване. Всичко това направиха, без да имаме право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици от Изгрева. Само тези, които имаха частни имоти, получиха апартаменти.

Елена Андреева

Първите приятели даваха десятъка си на Учителя в златни монети. Освен това, при връчване на книжката "Завета на цветните лъчи на Светлината" от Учителя, те в знак на благоговение на Бога към тях, са давали по една жълтица. При описа на финансовия съвет след заминаването на Учителя, те са описани и предадени на Манол Иванов за съхранение. Той бе ръководител на Варненското братство, но дойде на Изгрева, купи си място и си построи къща. Една нощ получава сърдечна атака и едва оживява. Сутринта идва при мен и разказва, че го е страх да пази това злато. А той го бил скрил така, че никой не го знае къде е сложено и ако си замине, както е могло да стане тази нощ, то никой не би могъл да намери златото и това ще му тежи на съвестта. Манол искаше да ми го предаде, за да го пазя, защото съм по-млад. Съгласих се, но казах, че това трябва да стане пред другите членове на Братския съвет и с протокол и опис да се предаде на мен. Така и направихме. В бараката на Тодор Стоименов се събрахме Манол Иванов и Жечо Панайотов и там ми се връчиха жълтиците. Аз ги прибрах като взех описа им и един екземпляр от протокола за предаване. Понеже се занимавам с камъни, с мозайки, направих от цимент един объл камък, като в него пъхнах металическата кутия с жълтиците, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан. Всичко беше зациментирано и представляваше един голям объл камък, който занесох с раница на Витоша и го сложих сред другите камъни при морените, близо до хижа "Алеко". Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросния камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов. Когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова, ме наклевети, че жълтиците са при мен и съм злоупотребил с тях. Дойде милиция у дома и след като разбрах кой ги праща, аз им казах, че те са ми предадени, за да ги пазя. Беше 9 юли 1957 г. Заведох ги горе на Витоша и им показах камъка. Те го разбиха, извадиха буркана, касетката с жълтиците, вътре имаше опис с почерка на Манол Иванов без неговия подпис. А той взел, че откъснал подписите в описа, когато ми предал жълтиците, за да не отговаря. Милицията не прие за меродавен този опис без подписа на Манол Иванов. По-късно описът с почерка на Манол Иванов изчезна, милицията го укри, за да не може да се докаже, че е писан от него. А според закона, финансовият съвет бе длъжен да декларира златото пред властите. И така, с решение на финансовия съвет ми бяха предадени тези жълтици за съхранение. После не можех да докажа, защото нямаше нито подписи, нито опис. Така те прехвърлиха отговорността си на мен, че аз съм този, който не е спазил законите и не съм предал златото на държавата, защото частни лица нямат право да държат златни монети. Упрекваха ме, че жълтиците не били 176, а 186. А ние върнахме онези жълтици, които бяха оставени от братята и сестрите при Учителя да ги пази. Те имаха разписки за тези монети.

Не минаваше година комунистическата власт да не направи обиск, за да изземат беседите на Учителя, останали тук-там по приятелите. Унищожаваха ги. И винаги се използваше случаят по вестниците и списанията да се пише нещо срещу Учителя. А ние не им бяхме врагове. Но те станаха оръдие на други сили, които воюваха срещу Учителя още от началото на века. Накрая им го казахме. Смеят се и се подиграват. Смятат, че ние сме беззащитни. Но за това ще си научат урока и то непременно, защото направиха съдба с Школата на Учителя и направиха съдба с Небето. Унищожиха беседите и за това ще отговарят пред Бога! Вие ще проверите това в следващите години чрез поколенията българи, които ще дойдат след нас. Непременно ще проверите! Но и тоз народ ще провери, защото българи ги унищожиха!

На следствието казвам на прокурора Руменов:"Какво правите вие? Това е престъпление!" Той се усмихва: "Ние излишните книги, които се залежаваха по вашите складове, ги претопихме на каша и фабриката ни даде 50 000 лв." А това бе голяма сума по онова време. Един двустаен апартамент струваше 50 000 лв. "Срамота е, тези книги струват 2 милиона лева, а вие ги унищожихте! Това в историята ще се пише като ваше най- голямо престъпление пред българския народ и пред човечеството." Той подскача, че аз така говоря и оттогава ме намрази много. Казвам му: "Това не е залежала стока. Това са складове. Ако ние знаехме, че вие така ще постъпите, ние щяхме да ги подарим на всички българи и щяхме да ги разпръснем между българския народ." Руменов отговаря: "В това е нашата сила, че никой не знае какво ние мислим и как мислим, и какво ще направим." - "Да, вие сте прав. В това е вашата сила." И добавям: "А нашата сила е в Бога! На Него се уповаваме и на Него се надяваме!" Руменов подскача и крещи: "Ах, този член 18 защо го махнаха? Аз можех да ви избеся всички по този член. Ако това беше станало преди една година, когато го имаше този член 18, щях да ви избеся всички!" Това не бяха празни думи и празни закани. Щяха да го сторят без да им мигне окото.

Тогава така се разправяха със своите противници. За тях ние им бяхме противници. Дойде време да ни съдят като врагове. Ето защо Небето се беше погрижило и този член 18 бе премахнат преди една година.

Съдебният процес е започнал. В залата са допуснати журналисти, присъстват приятели и врагове на Братството. Някои протестират, че това е политически процес. Прокурорът Руменов се провиква: "Ние не съдим Петър Дънов. Ние не съдим Учението Му, а ние съдим хора, които са нарушили законите на републиката."

Ние за тях бяхме нарушители на закона. На кой закон? Ето ще ви разкажа един пример. Той доказва всичко и отговаря на всички въпроси днес и утре.

Задават ми следния въпрос в съда: "Защо издавате в такъв голям тираж книгите на Петър Дънов? Кой ще ги чете тези излишни и никому ненужни книги?" Аз отговарям така: "Тревата за вълка е нищо, но за овцата е храна." Все едно, че падна гръм посред бял ден от Небето. Настъпи тишина. В залата никой не смее да шавне. Всичко можеха да ми простят, но този отговор - никога! Просто някой Отгоре, от Невидимия свят, ми го подаде като мисъл. Аз до днес се гордея с това изказване. Беше голям удар за тях.

Ние бяхме осъдени. Аз - Борис Николов, и Жечо Панайотов получихме присъда 12 години затвор, от която излежахме 4 години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийството, успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни на 1 януари 1963 г.

Малко след като излязох от затвора, видях как започнаха да събарят постройките на Изгрева. С болка на сърце и сълзи на очи, гледахме всички ние, братята и сестрите от това общество на Учителя Петър Дънов, как се заличават следите на едно Велико Дело, на една Велика епоха, минала в България, за да се построи там легация на Съветския съюз.

Борис Николов

В 1965 г. дори ни забраниха летуването на Рила. А ние от 1922 г. всяка година ходехме там. Отчуждиха ни салона на Изгрева и нямахме къде да се събираме. Имахме само едно място на Витоша, където правехме екскурзии за един ден по празниците, но и това ни забраниха. Там си бяхме построили една каменна стена, суха зидария, за да бъдем защитени от западните ветрове, които често духат там. И нея разрушиха. Бяха изпратили войници, които да изхвърлят надалече камъните. За зимата имахме построени примитивни бараки, землянки. И тях разтуриха! Всичко, което можаха да направят, за да нямаме възможност да се събираме, го направиха.

Елена Андреева

Ние сме в клас. Учителят дава своята поредна беседа. После разговаряме с Него. Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат салоните им от провинцията. До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата си, че и в техния град са ги заплашили, че ще им вземат салона и всички дъновисти щели да ги разпръснат. Учителят казва: "Не се страхувайте! Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат салони, по-големи от този на Изгрева. Но тогава няма да има кому да ги дадат. Ние ще отлетим като птиче ято, ще разперим криле, ще се вдигнем във въздуха и ще отлетим. И няма да ни има на това място тук. Ще се обръщат насам-натам и ще търсят със свещ кому да направят салони и кому да ги дадат. Тогава ще разберат кои сме били ние и кои са били тези, които ни гонеха и преследваха. Идеите са горе, в Невидимия свят и тях никоя човешка ръка не може да ги докосне и оскверни. Ние сами ги оскверняваме като не ги прилагаме и не ги сваляме на Земята, както трябва. Затова е необходима тази Школа, която Бялото Братство откри тук, за да свали Божествените идеи на Земята и да даде и покаже методите за тяхното реализиране." Братята се успокоиха и си заминаха за провинцията.

Десетки години след това те дойдоха на Изгрева. А Изгревът го нямаше-той бе разрушен. Аз поддържах мястото на Учителя - там, където бе положено тялото Му. Случи се така, че тези двама братя дойдоха в един и същи ден и час, без да се договарят. А не бяха идвали от години. Оплакаха се, че им взели салоните и нямали къде да се събират. Огледах ги и веднага познах, че са същите братя, които питаха Учителя навремето какво ще стане с техните салони. Тогава им казах: "Братя, помните ли Учителят какво ни каза тогава? Каза ни, че сме птиче ято и когато му дойде времето, ще отлетим и ще заминем в нашата прародина. Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество, а тук сме само приходящи за един земен живот - така, както птиците идват всяка пролет." Братята си спомниха всичко, развеселиха се. Започнаха да се оглеждат. Изгревът бе разрушен. Наоколо строяха сгради за чуждите посолства. Българите сами бяха продали най-свещеното място в света - там, където бе скинията Господня. Братята се оглеждаха и казваха: "Ние бяхме свидетели за това пророчество на Учителя, а други ще бъдат свидетели кога цялото това пророчество ще се изпълни."

Аз доживях да вземат салона на Изгрева, да го разрушат и да направят на негово място Руска легация. Изселиха ни от Изгрева и ни затириха по разни жилища и квартири под наем. Сега пътувам цели два часа, за да дойда до мястото на Учителя, защото съм поел ангажимент да се грижа за него. Салонът го няма, а искат да вземат и мястото на Учителя, да го изкопаят с багер и да го преместят другаде, защото тук им пречело. Не знам кой на кого пречи! Наши приятели правят възражения и събират подписи, за да запазят мястото на Учителя. Аз също се подписах. Но знам, че ние след време ще отлетим. Ще дойдат да ни търсят, но нас няма да ни има. Дано намерят Словото на Учителя - това ще бъде най-голямата утеха за нас и за тях. Дано намерят Словото, ако не са Го унищожили дотогава.

Защото, ако Го унищожат, в България ще стане пустиня и тогава ще видят какво означава Словото на Бога, какво значи нашият Бог, Който е Огън Всепояждащ. Тогава ще разберат, че Бог поругаем не бива!

Ангел Вълков

Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял Изгрев, а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от десятъка, който всеки ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани от братя и сестри за Делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого. Тези пари Учителят предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезли какви ли не истории за тези пари. На Изгрева имаше сили, които бяха разрушителни отвътре.

Така, при намирането сумите от Учителя, бяха направени две счетоводства - едно официално, чрез което трябваше да се плаща данък на държавата и друго, неофициално счетоводство, което бе допуснато от няколко човека и неизвестно за другите. След като комунистите дойдоха на власт, една от първите им мерки срещу предишната власт и богатите хора, бе да направят обмяна на парите. Бяха напечатани нови банкноти и трябваше да се обменят старите. Това стана през 1947 г. Но тук дойде цялата трагедия за Изгрева. Парите, които бяха зачислени в официалното счетоводство, бяха обменени. Но онези пари, които бяха заведени с второто счетоводство, не можеха да се обменят, защото трябваше да се дава отчет откъде са тези пари. От друга страна, тези приятели не смееха да ги раздадат на братята и сестрите от Изгрева, за да ги сменят, както всеки гражданин имаше право, защото всички щяха да разберат, че има второ, неофициално, незаконно счетоводство и укрити пари. И тогава решават, че тези милиони, събрани от десятъка на хиляди съмишленици, ученици на Учителя и на Бялото Братство, трябва да се изгорят, за да няма улики по техен адрес. И те бяха изгорени в една от печките на Изгрева. Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на Изгрева е познавал цената на труда и цената на всеки грош. Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на Изгрева, за да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички.

Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха, впоследствие, корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957-1958 г. салонът на Изгрева беше запечатан до 1970 г., а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на посолствата. Нали така е по Христовия закон: "Дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня."

По този начин ние научихме закона за десятъка. Затова аз с мъка трябва да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък. Вашата задача е да съхраните Словото и да го предадете за идното човечество. Нашата задача е да предадем нашите опитности, да предадем Словото, да предадем песните на Великия Учител. И затова опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това важи за сега и за вечността. Амин!

Мария Тодорова

През време на Школата паричните въпроси ги движеше лично Учителят. Той на никого не даваше сметка от кого получава пари и на кого дава. Обикновено при Него имаше големи суми, както и при Тодор Стоименов, който ги държеше под дюшека на леглото си. За света ние бяхме несретници, бедняци и голтаци. Но ако знаеха, че тук има толкова много пари, щяха да ни нападнат апашите и щяха да ни оберат. Това не стана, защото беше тук Учителят. Апашите дойдоха по-късно, дойдоха официално и ни обраха до шушка.

Бяха започнали бомбардировките. Учителят редовно правеше екскурзии до Витоша като минаваше покрай нашия дом. Нагостявахме Го, а понякога и спеше у дома. Преди да замине за Мърчаево, Той ме извика и ми даде една касетка, която бе затворена. Той я отвори пред мен и каза, че вътре има 800 000 лв. "Пазете това! Това са братски средства." Учителят знаеше какви събития идват и с тази касетка, оставена при мен за съхранение, показваше, че ми оказва доверие. Парите ги скрих у дома. След като се завърна Учителят от Мърчаево, отидох и Го попитах: "Учителю, дадохте ми нещо, да го върна ли?" - "Пазете го!" След образуването на Братския съвет от седем човека и след съставяне на съвет от трима души, който да се грижи за финансовите средства на Братството след заминаването на Учителя, то аз реших да предам парите. Извиках у дома целия Братския съвет и след един хубав обяд, извадих касетката и разказах целия случай.

"Братя, тази кутия ми предаде Учителят, тя е заключена. Дайте ключа!" Тогава Манол Иванов, който имаше всички ключове след заминаването на Учителя, отиде вкъщи и донесе ключовете. Намери един малък ключ, с който отвори кутията и в нея се оказаха банкноти от 500 лв. в пачки, преброихме ги - бяха 800 000 лв. Аз, който много не съм практичен, как се сетих, че направих един протокол, в който се описва, че аз предавам сумата, която ми е дал Учителят и всички се подписаха. Взех протокола и го прибрах. После този протокол ми послужи много, без да искам, защото той ме оправда пред властта, когато започна ревизията и се видя, че тази сума съм я предал на Братството. Значи сума, предадена тайно от Учителя на мен, аз съм я предал на Братството. Никой не може да ме обвини, че аз съм присвоил братски суми. Но тук се случи нещо необикновено и голям провал. Кой знае защо, не присъства у дома в този ден Жечо Панайотов, който беше счетоводител на Братството и Никола Антов взе бележката за тази сума да я предаде на Жечо, за да я впише в счетоводството.

Когато преброихме парите, направихме протокол и трябваше да им връча сумата от 800 000 лв., но всички решиха, че щом Учителят ги е предал на мене, означава да седят у мене. Освен това, аз прибавих към тези пари още 200 000 лв. братски пари и в касетката станаха 1 000 000 лева. Парите, впоследствие, бяха предадени на Антов и използвани за братски нужди. По-късно се разбра, че Никола Антов при осчетоводяване на сумите, вместо 800 000 лв. бе вписал сумата 500 000 лв. и така присвои за себе си 300 000 лв. Това бе първата голяма кражба, за която ние научихме по-късно, когато започна финансовата ревизия на Изгрева. Тази сума от 800 000 лв. беше много голяма сума и с нея се купуваше тогава двуетажна къща. Ето един пример, достоен за изучаване, защото чрез него се изпитваха учениците. Всеки бе изпитан и всеки получи своята оценка от Невидимия свят.

Минчо Сотиров беше отишъл да ръководи чифлик в село Нейчево при своя позната. На него му беше Предадена да съхранява една сума от 500 000 лв. Но когато всички богати хора, фабриканти и чифликчии трябваше да се откупят от новата власт чрез пари, вложени в "Заема на Свободата", то Минчо Сотиров реши да се откупи също. Реши да откупи от посегателството на властите онзи чифлик, който не беше негов, а беше само негов управител. И той не го откупи с пари на чифлика, а с братски пари, с онези пари, които му бяха предадени. Без някого да пита, той купил облигации за 100 000 лв. Ето така, полека-лека сумата, оставена от Учителя, се топеше и то чрез ръцете на онези, които се смятаха за Негови ученици.

В град Айтос имаше братска градина и Георги Куртев отговаряше за нея. На него му бе връчена сума от 1 000 000 лв., които лично Георги Йорданов напъха в една раница и му занесе. От тази сума Георги Куртев внесе в Айтос 300 000 лв. за облигации за този заем. И той направи същото, за да запази братската градина.

И така, за "Заема на Свободата" бе внесена сума 1 300 000 лв. А това представляваше една пета част от сумата, която бе оставил Учителят.

Братският съвет реши да предаде на Панайот Ковачев от Стара Загора 500 000 лв. за съхранение. Но Ковачев решава да вложи тези пари и прави свинарник - започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели. А той беше вегетарианец. Ето ви пример, че вегетарианството е не само идея, но и живот на ученика! А какво се получи? Той смяташе, че с братски пари може да търгува. Разбира се, свинете и добитъкът не му донасят печалба, а дори започва да губи, И когато го подсещат, че трябва да върне сумата, той идва през 1948 г., преспива у Антов и какво са се разговаряли, никой не знае. По-късно Жечо Панайотов иска да се възстанови сумата, а той отговаря, че няма пари и че не може да върне нищо. Тази сума не бе върната. Братският съвет отказа да търси тази сума по съдебен ред, защото реши, че Братството има други принципи. За прахосването на тези пари той бе осъден по друг начин. Цялото Братство в

България бе възмутено от неговата постъпка и години наред се говореше, че с пари на Учителя е направен свинарник. А това бе подобен свинарник на онзи, който беше залепен на гърба на салона, откъдето се носеше смрад до стаята на Учителя. Панайот Ковачев в 1955-1956 г. заболя от тежка форма на атеросклероза, стана бреме за семейството си и поука за останалите. След това получи удар, парализира се и няколко години лежа на легло. Всички знаеха, че той сега има присъда от Невидимия свят. Ето така се изпитва всеки един ученик от Школата. Никой няма да напусне този свят без да се изпита от Учителя!

Борис Николов

Обикновено в нашия лагер на Седемте Рилски езера сметките за стола и лагеруването се водеха от сестра Буча Бехар. Тя много точно водеше сметките на всички присъстващи в лагера и когато някои тръгваха надолу, тя събираше направените разходи. Една година след приключване на сметките, сестра Буча констатира, че в касата има остатък от близо 7 000 лв. Тя се съветва с брат Боян Златарев и му предлага своето решение да внесе парите в пощата на свое име и така те да се увеличават от лихвите. В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от неин роднина отпреди войната и напуснал България. Буча внася парите в пощата на свое име, но след няколко месеца си замина от този свят.

Една година сметките се водиха от брат Тодор Стоименов. При приключване на лагера, в него се оказва остатък на повече от 8 000 лв, които няма на кого да отчете. Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция. Там прекарва един месец, купува си някои работи и се връща в България. Няколко месеца след това той си замина от този свят.

Светозар Няголов

Бай Сотир Костов още като малък виждал астралните тела на хората. Вървейки след погребална кола, той виждал мъртвия, седнал в ковчега и се чудел защо погребват жив човек. Не е имало кой да му обясни тези неща. Като по-голям, с един свой приятел правят изчисления и установяват, че в момента Христос е на Земята. Започва търсене, като се вглежда във всички известни личности в света. Накрая посещава беседа на Учителя на Изгрева. Той разказва: "Очаквах да намеря красиви, духовни хора, но бях потресен от това, което видях! Всякакви изкривени физиономии, точно противоположно на очакванията ми, срещнах там. Учителят седеше най-смирено на подиума с Библия в ръка. Погледна ме, леко се усмихна и после имах чувството, че цялата беседа е за мен. Накрая Учителят стана и преди да излезе, мина покрай мене и ме погледна в очите. След това бях шест месеца ясновидец."

 

- Как изглеждаха очите на Учителя отблизо?

 

- Направо детински очи - радостни, весели, чисти. После един приятел ми каза: "Та ти си видял Бога в очите!"

Годината е 1944. Скоро след това Учителят си заминава. Бай Сотир разбира защо не попада по-рано на Изгрева. Той проявява пълна непримиримост към безобразията на "братята", което по-късно му навлича и омразата им.

 

- Бай Сотире, разкажи ни нещо за следването си в Художествената академия.

 

- Рисувах най-добре от всички и ме оставиха като асистент след следването ми. Много бързо усвоявах всички техники от професорите. От една страна това ги радваше, но от друга - ставаха по-предпазливи. След 9.IX.1944 г. се опитаха да ме привлекат на тяхна страна. Заявиха ми, че ако не се присъединя към тях, ще ме смачкат. Смятах, че няма да могат, но сметките ми се оказаха грешни. Не можех да си намеря работа и живеех в крайна беднотия. Едва 20 години по-късно си намерих работа като пазач на ведомствена вила над Панчарево.

 

- Бай Сотире, разкажи ни нещо за Изгрева и хората там.

 

- Там с тези хора работа нямате! - отсичаше бай Сотир. - Хармонията на Изгрева продължи шест месеца след заминаването на Учителя. Скараха се за една ябълка и всичко тръгна с главата надолу. Исках да знам всичко, което бяха научили от Учителя на Изгрева. Разпитвах ги непрекъснато. За всичките години, през които бях там, ме научиха на две неща - как да закопчавам дюкяна си след малка нужда и да нося лопатка в планината за след голяма нужда. Веднага след като Учителят си замина, жените превзеха Братството и изпожениха всички мъже. Като видяха, че с мен няма да успеят, започнаха всевъзможни атаки. Правеха молитви да бъда изпратен в лагер, но вместо мен, взеха един, който спеше в съседната барака. По едно време не можех да дишам, едва си поемах въздух. Силите ме напуснаха. Случайно видях две "сестри" да притичват пред бараката ми. Разбрах, че от известно време са изсипвали пред вратата ми водата, с която мият умрелите. Едва оживях!

Сутрин ходех да бера гъби, където е днешната аерогара. Едрите продавах, а с дребните се хранех. Веднъж на връщане от Черни връх с двама "братя", видях пред себе си Учителя. Беше в ръст и половина и целият сияеше в сребристо. Беше вдигнал дясната си ръка с длан към мен. Извън себе си от радост, попитах "братята" дали са Го видяли. Оказа се, че не са. Но вместо да се зарадват, ме намразиха още повече в Изгрева. Бях докаран до крайна мизерия. Знаех, че Борис Николов разполага с много пари и реших да му поискам. Той категорично ми отказа.

Веднъж отидох да питам Боян Боев за нещо. Когато влязох в стаята, го заварих с шапката на Учителя на глава, седнал пред куп с пари. Като ме видя, се стресна, легна върху парите и ме запита какво искам.

Преследванията срещу мен от страна на "Братството" продължиха и тук, където работя като пазач. Редовно ми носят различни храни, които обезателно изхвърлям. Веднъж ми бяха оставили пакет с бисквити. Посети ме приятел, който беше много изгладнял. Предложих му бисквитите. След няколко дни се появи на вратата, блед като смъртник. Попита ме: "Сотире, ти ли беше? Ядох на няколко места и не разбрах къде ми направиха магия.

Добре, ме знаех антисредства, иначе си бях заминал."

 

- Бай Сотире, какво значи да се оправи светът?

 

- Да започне нисшето да служи на Висшето.

Бай Сотир познаваше кога беседа от Учителя е редактирана и ни забраняваше да я четем. За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, което не се прощава. Съветваше ни да не четем беседи, издадени след 1944 г.

Иван Манев

След като си замина Учителят, изведнъж решиха, че някой трябва да Го замести. Започнаха да се оглеждат и да си правят сметки. Понеже мнозина бяха кандидатите, затова си направиха Братски съвет от седем човека, пожизнено избрани. Само че друг е Този, Който управлява света и те един по един си заминаха и останаха малцина. Вече никой не може да се кандидатира, защото няма пред кого и пред какво, защото Изгревът беше разрушен. Учителят е Един, Духът е Един и Въздесъщ!

През декември 1958 г. салонът на Изгрева е одържавен.

На 29 Юли 1970 г. е направена първата копка от багерите на Изгрева.

На 8 февруари 1971 г. багерите разрушават салона.

На 15 април 1971 г. се изкореняват лешниците пред салона.

Пълно разрушение на Изгрева през лятото на 1972 г.