7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

[Ани]

7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Трябваше ми месеци докато преработя в себе си цялата онази история с Мойсея, която Учителят ми разказа. Препрочитах Стария завет и с него преминах цялата тази епоха. Но този път това не беше библейска притча и символика, а бяха живи сцени и събития, които се развиваха пред мене. Все едно, че гледах многосериен филм. Главите от Стария Завет се редуваха и редуваха се тези сцени с живи герои. Всичко оживя у мен и живееше със своите горести и страдания. Накрая стигнах до Новия Завет. Започнах да чета Евангелието. Имах усещането, че това всичко ми е познато. Нали бях дякон по това време и много пъти бях го чел и пял дори. Но вече изникваха сцени и живите действуващи образи пред мен като на екран. Не изтърпях и отидох на Изгрева. Беше започнала беседа. Влезнах, седнах и заслушах. В момента не правех разлика между онова, което бе говорил някога Христа и записано там в Евангелието и сега тук в салона на Изгрева. Боже, какви времена дойдоха та да преживявам всичко това. Дали ще издържа? Това ми мина през ума, седнал на стола. Учителят спря за миг беседата, погледна ме и вметна едно изречение: „Господ управлява времената, а човек трябва да се вмести в това време само ако изпълни Волята Божия". Ни в клин, ни в ръкав - това изказване бе за мен, но не и за другите. После стенографките ще се чудят как да го вмъкнат в общия текст, дори и ще го перифразират. Беседата свърши. Аз изчаках Учителят да се освободи и зачаках вън. Той излезе от салона, видя ме и се упъти към мене: „Какво има ново, Симеоне?" Аз Му целунах ръка и казах: „Учителю, като Ви слушам, като Ви гледам, като гледам тук всички братя и сестри на Изгрева имам чувството, че всички сме били по времето на Христа. И знам със сигурност, че това е така. Отвътре в себе си го знам". Усмивката на Учителя изчезна. Стана строг и каза: „Вземи Евангелието и чети и ще видиш каква роля си играл тогава, къде си и кой си. Намери кой си там в Евангелието!" Аз изтръпнах. Уплаших се. Не посмях да Го попитам кой съм от Евангелието. Голяма уплаха и голям страх ме обзе. Защо? Не зная. Започнах да чета Евангелието по друг начин и с други очи. Очите ми стояха отворени и виждах всички събития и лица, но съзнанието ми бе затворено, за да позная себе си, както и да позная другите от онова време, които днес присъствуваха тук на Изгрева. Значи тук бяха всички - и учениците, и фарисеите и садукеите и еврейските граждани, които викаха „Осанна", а след това „Разпни го". Тук бяха и представителите на римската власт, на еврейските първосвещеници от някогашния Йерусалим. Тук бяха всички. Но бяха преоблечени в нова плът, бяха наложили плътта си като защитна маска и одежда и не можеха да се видят кои са и какви са. Ако се познавахме - тогава тук, на Изгрева щеше да се обърне наопаки. Така не се познаваха отвън и можехме да работим като ученици в Школата на Учителя напълно свободно.

Бяха изминали към 40 години след заминаването на Учителя. Аз бях вече в почтена възраст. Веднъж съм отишъл да се храня във вегетарианския ресторант. По това време аз се занимавах с йогическите системи за възстановяване на здравето си. Идва един и сяда на моята маса, един от ония извеяни „дъновисти", които се мотаеха около Изгрева и със своето поведение настройваха гражданството срещу делото на Учителя. Този същият ми каза, че е спиритист и че са били правили сеанс и духът, който се явил при спиритическия сеанс им казал, че аз съм преродения Юда, който съм предал Христа. Гледам го й му се чудя на него, а не на себе си. Аз зная кой съм. Но той от къде на къде ще знае кой съм и за какво съм дошъл? Така аз простият и най- обикновеният човечец на земята си мисля така. Мисля си и друго нещо. Ами ако аз съм бил Юда, Учителят толкова ли внимание ще ми отдели в Школата си? Та там по всяко време на Изгрева, Учителят по всяко време ме приемаше. Братя и сестри можеха да чакат с часове и дни, но мен ме приемаше. Оставяше всички, тръгваше и ме посрещаше. А с каква усмивка, с каква бащинска нежност и внимание. Та ако съм такъв, какъвто този спиритист разказва, то Учителят щеше да ме изпрати в дъното на преизподнята да изплащам греховете си, а не да провежда такива сърдечни разговори с мен. Имал съм такива разговори с Него, че в даден момент не Го смятам за Учител, а за баща. Влезна при Него и Той ме погледне и се усмихне и винаги на руски ми говори: „В чем дела, Симеон?" И аз отговарям. Какво бащинско отношение. Винаги след обяд разговаряхме. И аз се питам, може ли един Велик Учител да постъпва именно с мен така? Значи нещата са другояче поставени. Онзи спиритист след един месец отново идва в ресторанта, където обядвам и ми казва: „Духът от сеанса отново ни каза, че ти си Юда!" Гледам го и се чудя. Какви са тези неща? Как може такова нещо? И ако през мене е преминавало някога злото и доброто и ако аз имам противоречия в себе си и имам свой труден път, то защо идва този извеян дъновист и ми говори такива неща? За мен той е дъновист, а не брат. Какъв брат е той? Какво Слово от Учителя той чете? И ако е брат, той трябва да протегне ръка и да ми помогне, а той иска сега да ме удави. Иска да ме удави с тази мълва, която разпространява. Аз преминавам такъв труден път, жесток път на земята. Аз може да си го заслужавам. Ето аз тук в село Подгумер живея 17 години и нито един брат не дойде тук да донесе една ябълка и да ме види и от какво имам нужда. А ето този минава за брат и ми казва какво се казва на сеанса за мене. Та никой не дойде. Нито рождения ми брат, нито двете ми сестри, нито някой друг, Никой.

На времето, когато хвърлих расото като дякон Учителят ми каза така: „Сега ще внимаваш много, защото пътят ти е много труден". Така ми каза Великият Учител за моят път. И ако съм Юда и той ми е брат, той няма да каже така. А ще дойде и ще ми протегне ръка на брат. А той се държи с мен като дъновист. А какво ми казва Учителят за моят път: „Симеоне, пътят ти е един и той е определен! Пътят на ученика е определен: Напред е огън, а назад - смърт! Това си ти днес".

Това се отнася не само за мен, но и за всички от Школата на Учителя. Ето вече 40 години след заминаването на Учителя аз гледам как този закон действува безотказно. И вие ще, го проверите чрез вашия живот. На времето аз имах хубави идеали, хубави образи за подражание. Но мога да ти кажа, какво нещо е кармата. Аз това съм преживял и го живея досега. И Учителят ми каза веднъж, че сравнява моята карма така: че и апостол Павел имал трън в плътта и три пъти се молил, но оставял всичко на Божията Воля, за да си изплати кармата. Господ му казал: „Стига ти моята благодат, че моята помощ в немощта на човека се изявява и проявява!" Та Учителят сравняваше моята карма с кармата на апостол Павел, който бе гонил апостолите, защото искаше да ми даде подтик и метод, който е използвал апостол Павел. Учителят ми даде този метод, но аз не Го послушах. От майка си нося чистотата, а от баща си противоречията и онези камъни, с които ме замерват онези седем хиляди попски духове. С тях се боря. Аз съм го преживял всичко това, че с духовния закон служа на небето, а с греховния закон на земята в това тяло. Горе на Небето бях добре, но долу на земята не можах да проявя нищо. Учителят говори за физическия свят, за духовния свят, за Божествения свят. Аз не можах да направя тази връзка между тези светове. Горе бях добре. Но долу не можах да приложа. Пречеше ми нещо. Това е причината.

Ето дойде един приятел и след като му се оплаках за думите на този дъновист-спиритист, той ми цитира по памет едно изказване на Учителя, че Учителят говори за Юда от времето на Христа така: „Благодарение на Юда Христа можа да се прояви. Юда не е това, което се пише в Евангелието. Юда знаеше силата на Христа. Но като Го предаде искаше да Го накара да си послужи със Силите Господни и да ги помете всички. И евреите, и римляните. Юда накара Христа да избира един от двата пътя. Единият път бе този, че Той Христа трябваше да извика Силите Господни и да се справи с евреите така както Илия изби триста пророци. Другия път бе пътят на Мойсея - да извика легионите от Небето и с гръм и мълния да помете всичко, Единият път бе на физическата сила проявена на земята като Илия, а другата бе да прояви Духовните Сили като Мойсея. Но Христа избра третия път - пътят на страданието и отиде на кръста. Благодарение на Юда, Христа се прояви. Христа бе казал: „Един от вас ще ме предаде, т. е. чрез един от вас ще се проявя". Така седят нещата според Учителя. Но за сина на погибелта Христа бе казал: „По-добре да не беше се раждал". Така седят нещата според Учителя. Дойде този брат, разказа ми това, което бе чел в една беседа от Учителя и той ме освободи. Ето това е разбиране на нещата. Видях, че той има познание за нещата. И аз се отворих към него и започнах да му разказвам патилата на моят живот, за да ги запише. Така нещата вече имат друго значение и се показва Школата на Учителя чрез светлината на Словото Му.

Учителят беше ми разкрил четири генерални мои прераждания. Едното беше по времето на Мойсея. Другото прераждане бе по времето на Христа. Третото е в Индия, а четвъртото е при Богомилите. И за всяко едно прераждане аз имам преживелици и мнението на Учителя по всяко едно мое прераждане.

Веднъж с приятели бяхме на Бивака на Витоша. И някои си показваха ръцете на Учителя, за да им гледа на ръка. И такива работи се случваха през време на приятелските разговори с Учителя. Учителят поглеждаше всяка една ръка и казваше по едно, две изречения, което бе най-важното за разрешаване на този приятел през този му живот на земята. Накрая аз протегнах и моята ръка. До мен беше седнала жена ми. Учителят я изгледа след това се обърна към мен и каза:" Братът има много и тежки полици да плаща". Всички Го изгледаха с изненада. Учителят започна да ми показва линии по фалангите на пръстите. Очите ми се бяха премрежили и нищо не виждах. А приятелите питаха: „Учителю, покажете ни полиците на брата, за да ги видим". И Учителят ги показваше. До мен жена ми наблюдаваше напрегнато всичко. Аз разбрах само, че имам тежка карма да изплащам. Аз съм от малцината, който е преживял най-големите противоречия. Бях беден и отидох при Учителя да ми помогне да ми каже как да печеля пари. Отивам при Него с тази мисъл и искам от Него начин, как да печеля пари, а Той заобиколи въпроса ми и ме оставя да си платя полицата. А аз съм Го обвинявал, че не ми помага. Особено когато бях на село. Аз водех вътрешна борба срещу Него, защото не ми помага. А Той ме оставя да си платя полиците. Това е нещо много важно, защото Учителят даваше метода и начина как ученика да си изплати полиците, но и да си научи урока. Както на времето, така и сега го уча и то така както трябва.

Имаше моменти, когато аз бях много голям медиум. През мен преминаваха сили ту на доброто, ту на злото. Един път се проявяваха силите на Доброто в тяхната най-висша изява на посещение. Това ми са кардиналните и мистични преживявания с Учителя, но имаше и моменти, когато през мен преминаваха и силите на Злото и те ме караха да воювам срещу Учителя, срещу Делото Му и срещу Школата. Това много добре го съзнавам днес както и вчера по времето на Учителя. Изминаха 40 години от тогава. Вие можете ли да издържите с това човешко тяло да преминават през вас толкова противоречия? Едва ли! Само Учителят знаеше какво става с мен и затова беше бащински разположен към мене. Това може да се вземе и като самохвалство сега. Но може да се вземе и като велико унижение и оскърбление към Духа Господен на Учителя. Имаше братя, които бяха по-уравновесени на Изгрева и може би по-духовни от мене. Аз бях бурен, непослушен и своенравен. Аз се раздвоявах много от тези сили, които протичаха през мене и които се сменяваха много бърже. Имаше моменти когато аз много обичах Учителя. Имаше моменти и когато воювах срещу Него. Да, аз воювах срещу Него. Това бяха сили, които преминаваха през мене и тези сили воюваха срещу Него и аз бях техен проводник. Аз не бях от най-добрите ученици. Преминах през много големи страдания и през голям житейски път. Днес кого може да ползува това, което аз разказвам сега? Това е за едно друго поколение след време. Учителят веднъж ми каза: „Ти, Симеоне, едновременно Мойсеевия и Христовия закон обработваш в себе си".

В едно и също време аз работех с тези два закона. Това беше много трудно, драматично и фатално за мене. Работех и със Стария и с Новия Завет едновременно. Това бяха неща и събития, и сили, които минаваха през мен кармически. А Учителят се отнасяше към мен с такава нежност и любов. Той виждаше и знаеше моят път и се опитваше да ми помага чрез методите, които ми даваше, които аз не изпълних. Ако бях ги изпълнил щях да прескоча. След време се огледах и се взрях наоколо около мен и то след заминаването на Учителя. И ми се отвориха очите. И аз познах всички, които бяха в Школата. А по какво? Всички, които бяха по времето на Христа същите бяха и тук, със същите задачи, които не бяха разрешили на времето. И всеки тръгваше от там до където бе стигнал по времето на Христа. Кой, какъвто си беше по времето на Христа, такъв си беше и тук по времето на Учителя. Без всякакво изменение. Е, разбира се, някои си издържаха изпитите и преминаха напред, но повечето не ги издържаха. Спънаха се в същото, в което се спънаха и през времето на Христа. И в спъването те си личаха най-добре и се познаваха по това, какви са били по времето на Христа. Аз ги различавах по деянията им, тогава и днес те бяха останали същите. И за мен това се отнася и най-вече за мен самия. Какъвто си бях тогава, такъв съм останал и днес. Онова, което не можах да разбера тогава, същото не можах да разреша и днес. Онова, което не изпълних тогава, това не изпълних и днес. А онова, което изпълних тогава, същото изпълних и днес. Беше жестоко да се виждаме и тук и там сега и да вървим по един и същ път, Да видиш кой си. Да знаеш кой си и да не можеш да се справиш със себе си, с това, което минава през тебе и да го повтаряш и сега. Въпреки, че си в Школата на Учителя, въпреки Неговото Слово, въпреки Неговата помощ и подкрепа. А се искаше от нас много малко. А това е да имаме послушанието към Учителя и да изпълняваме Словото Му. А като си спомня колко думи ми е казвал, колко неща изговорил и колко пъти ми е посочвал пътя, по който трябва да вървя, направо ме хваща срам и ми идва да извикам, че по-голямо нищожество на земята от мен не съществува и по-голяма величавост от Любовта на Учителя на земята и на Небето не съществуват. Ето, това ми се иска да извикам, но нямам сила да сторя това, а само го прошепвам. Няма по-голямо противоречие и по- голям изпит в една Окултна Школа от този мой път. И няма по-голям урок за мене в тази Школа от пътя, по който преминах през тези противоречия и борби. Това е урок за мен, а опитност за другите. Аз разказвам тези неща, за да имате една малка представа какво значи проекция на Окултните Школи от памти века в Школата на Учителя. Вие не бихте могли да проумеете всичко, което казвам, ако не сте запознати със Словото на Учителя и не познавате Учението Му и Неговото Дело. И сега като ти казвам това ще го напишете и ще го турите и след време ще кажат: „Виж какъв е бил дякон Симеон". Но ще има и други, които ще го видят по друг начин. Няма да казват, че тук е бил дякон Симеон, а е казано от Великия Учител пред някои души, защото това е един закон, който е разкрил Учителя.

Тези мои опитности са за учениците от Школата. А учениците се познават по това, че те четат, проучават Словото на Учителя и чрез Него разрешават противоречията и задачите на собствения си живот на земята. В това е силата на Словото на Всемировият Учител.