ИВАН СЕЧАНОВ. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

[Ани]

ИВАН СЕЧАНОВ

ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Роден съм в гр, Самоков и като млад дойдох на Изгрева. Заселих се през 1929 - 1930 г. Познавах и разпознавах добре гъбите, берях ги по Витоша и ги продавах на пазара. Братството всеки четвъртък излизаше на екскурзия на Витоша. Аз също излизах и ако беше сезона на гъбите аз използувах случая и си пълнех торбата с гъби. Набраните гъби ги продавах на пазара. Приятелите също обичаха гъбите. Но те много не разбираха от гъби. Веднъж както се хранехме в трапезарията стана въпрос да се направи гозба от гъби. Тогава Учителят каза строго: „Когато дежурните искат да сготвят гъби няма да вземат от другиго освен от брат Иван Сечанов. Той познава гъбите много добре. Само от него ще купувате". Тези думи на Учителя бяха убедителни за мнозина и аз вече можех да продавам гъбите на братята и сестрите и така си изкарвах прехраната. След много години аз написах книга за гъбите. Това, което каза Учителят за мен се сбъдна. Книга се пише от този, който разбира.

При един разговор с Учителя Той ми каза, че аз идвам от Индия, че там съм бил като факир и някой ме е убил, поради което тук съм се преродил. Самият ми вид бе като на индус. Бях черноок, мургав, слаб, подвижен и дребен.

Аз имах квартира до Бертоли, до линията в една барака. Но за известно време си бях построил палатка до къщата на сестра Балтова, която се намираше близо до големия салон, в който Учителят изнасяше беседите си. Причината, която ме накара да изляза на палатка беше, че ми бяха дошли четирима души приятели студенти, на които отстъпих стаята си. Това беше месец май 1936 г. Това излизане на палатка ми даде възможност да бъда очевидец на побоя, който нанесоха на Учителя. Понеже се занимавам с гъбарство бях ходил много през деня по Витоша и бях се уморил, та като се върнах по обед на Изгрева, то, затова легнах да почина в палатката. Бях дори задрямал. По едно време чувам силни викове на жени. Скачам веднага и поглеждам от къде идват виковете. Те идеха откъм салона. Аз изтичах да видя какво става. Виковете бяха на три сестри - Веса Козарева, Димитринка Захариева и Маргарита Мечева. Двама високи и силни, едри мъже се бяха нахвърлили върху Учителя, който беше облечен в бял костюм и удряха с железни боксове. На мен така ми се видя. А тези боксове тогава се продаваха по сергиите на пазаря и представляваха един пръстен, на който имаше някаква фигура, хем да се вижда фигурата, хем да е изпъкнала, че като удряш с нея да представлява твърд предмет. На мен ми се стори, че Учителят Го удряха с такива железни боксове. От главата и лицето на Учителя течеше кръв по белия костюм. Аз от смущение не знаех какво да предприема. Аз съм дребен на ръст и не бях в състояние да се бия с тия яки мъже. Не ще и съмнение, те искаха да Го убият. Поради силните викове на сестрите, вероятно тия двама мъже се уплашиха и прескочиха през прозореца на салона навън. Аз, който бях влезнал в салона през вратата и видях целия побой, то можах също да прескоча също през прозореца и изтичах след тях, за да ги проследя. Наблизо до къщата на Балтова ги чакала кола, на която те се качиха. Благодарение, че изтичах след тях аз успях да видя номера на колата. Той беше 1010. След това дойде брат Любомир Лулчев, на когото разказах всичко и му предадох номера на колата. Той слезе веднага в града и съобщи в полицията. Побойниците по номера на колата бяха открити някъде към Пловдив. На другия ден двамата нападатели-побойници дойдоха да се извинят на господин Дънов. Кой ги беше изпратил, за да Му искат прошка, не зная. Но аз бях там, когато чух думите на Учителя: „Аз ви прощавам, но какво ще ви правя полицията, това е нейна работа". Ние сме около Учителя няколко братя, и сестри. И една сестра възкликна: „Ама как така, Учителю?" Учителят я изгледа, после се обърна към побойниците Си и каза: „Аз ви прощавам, но молете се

Бог да ви прости, защото окултният закон не прощава, защото когато е нарушен, идва редът на Божията Правда, която възстановява нарушения Божи закон". Ние въздъхнахме, но тези думи на Учителя останаха като неразгадани ребуси за нас. Учителят им прощаваше, защото знаеше, че са човеци от човешка плът и че други сили бяха влезнали в тях и ги ръководеха. Той опрощаваше на човеците. А тези сили, които ги доведоха на Изгрева и чрез които се извърши побоя върху Учителя, това бяха сили, които бяха нарушили Божия закон. За тези сили нямаше прошка. Те бяха нарушили Божия закон. И само Божията Правда можеше да възстанови това равновесие. Минаха години и ние видяхме как тази Божия Правда действуваше чрез бичът Божий, който бе даден в ръцете на комунистите, които дойдоха след 9 септември 1944 г. и възстановиха новата власт, която просъществува 45 години.

Двамата побойника отначало видели Йордан-шофьора и го попитали за Учителя. По това време той е бил в салона и той го показал. То не е знаел за какво го търсят.

Разказваха някои, че Учителят е окървавен от разрязаната ръка на един от побойниците, който е счупил нарочно с юмрук стъклото, за да може да отвори отвътре вратата на приемната стая. Това е вярно, но за приемната стая. Но тук в салона те Го биеха с боксове по лицето и устата на Учителя беше разкървавена и Му бяха счупени няколко зъба. Та Неговата собствена кръв течеше по белия My костюм. Ex, имаше и малко кръв от ръката на побойника. Първоначално мислих, че това са обикновени побойници и хулигани. Но по-късно разбрах, че това са наемни убийци. Целта е била Учителят да бъде ликвидиран. Това го научих от мой личен приятел и студент Кочо Овчаров, който после избяга в Америка по политически причини. Кочо Овчаров, който ме предупреди, работеше в цензурата по печата. Той ми каза: „Тебе те смятат, че си поставен с тази палатка на пост пред сградата, гдето живее Дънов, за да следиш какви хора отиват при Него. Махни се от тука, защото могат да те ликвидират цанковистите". От него разбрах, че побойниците са изпратени от Александър Цанков. Предупреди ме да се махна от палатката, която съм построил, защото ме смятат за дъновист поставен за охрана на г-н Дънов. Аз разбира се не бях поставен на пост, нито имах желание да следя някого. Но така се случи, че случаят избра именно мен да построя палатка и чрез нея да бъда очевидец на побоя. И аз бях очевидец и ви разказвам точно това. Моят приятел - Кочо Овчаров получи след време смъртна присъда след като дойдоха и взеха властта комунистите, но той преди това беше предупреден от някой доброжелател и бе забягнал в Америка. Така както той ме предупреди на времето да се махна от палатката, защото цанковистите взели решение да ме ликвидират, понеже съм бил охрана на Дънов, така също се намери и друг човек, който да го предупреди да побегне от България и да се спаси от явна смърт. Така и направи. Та видях и един окултен закон как работи и чрез една палатка. Сложиш палатка случайно, станеш очевидец случайно на една истина, защото Небето те е избрало да бъдеш на тоя пост. Свършиш си добре работата, после Небето намира друг, чрез когото те предупреждава и ти разтуряш палатката и се скриваш на скришно място и побягваш от погледите на убийците. Ама този, който те е предупредил и спасил той също си е опъна шатра в някоя държавна служба и стои там на някакъв пост като цензор по печата. Тогава идват други, които го предупреждават и спасяват, понеже е направил някакво добро някому и му е спасил живота. А цялата развръзка идва до своя край като Кочо се оженва за една моя съученичка от прогимназията, а той като забягна в Америка доживя до старост и умря от естествена смърт.

Та такива са човешките съдби. Едни нарушават закона, а други ги изпълняват. А изпълняват го онези, които имат власт не само от Кесаря, не имат и разрешение от Небето. Важно е Небесната власт на Силите Господни.

Аз се заселих на Изгрева през 1929/1930 г. Имаше няколко бараки, салон и ниви наоколо. Живях дълго и си изкарвах прехраната с гъбарство. Берял диви гъби, продавах ги в прясно състояние или ги сушех. Познаваха ме всички веднъж един ме запита: „Как ще докажеш, че твоите гъби не са отровни? Показах му, че имам книга написана за гъбите и то е едно много хубаво ръководство. Човек като чете ще разбере кои гъби са отровни и кои гъби са ядливи. А този човек ме запита: „Ами ако е направена печатна грешка в книгата и отровната гъба е написана, че е ядлива? Какво става тогава?" Гледам го и се чудя какво да му отговоря. По едно време думите сами ми дойдоха в устата „Ако трябва да ти дойде премеждие, то ще ти дойде. Но моли се на Бога да протегне своята ръка и да ти отмени премеждието!" Онзи мига и премигва и нищо не разбира. Накрая му казвам: „Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света и със съдбите на човека." Тогава този човек реши, че може да си купи от мене гъби. Казах му как да ги сготви. На следващия ден мина отново и ми каза: „Идвам да ти кажа и да ти се обадя, че съм жив и здрав и че нищо не ми стана от твоите гъби". Той се смее и аз се усмихвам. Разделихме се като приятели.

Тази история ви разказвам, защото живях дълги години и си изкарвах хляба с ядливи гъби, а наоколо около мен растяха и съблазняваха със своята украса Изкусителят на отровата. Този Изкусител на отровата е един. Има го и в човешките общества, има го и в растителния свят, има го и в животинския свят. Това беше проекция на голямото Зло на земята. Затова Учителят бе казал: „Не се борете със злото! Ти злото не можеш да го победиш, но можеш да го замениш с най- малкото добро!" Ето това е финалът на моят разказ. Най-малкото добро направено на земята от човека е неговият Висок идеал за общение с Бога.

Записала Марийка Марашлиева