ГЕОРГИ СОТИРОВ. 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА

[Ани]

ГЕОРГИ СОТИРОВ

1. ЗРИМИ ЧУДЕСА

През 1940 година, когато немските войски бяха допуснати в България един съботен ден дойдох на Изгрева с намерение да се видя с Учителя. Посрещна ме една сестра и ми каза, че него ден Учителя не приема. Аз обаче застанах долу до стълбите при салона и очаквах. Като видях, че всички братя и сестри се разотидоха и вече нямаше никой, осмелих се и се качих по стълбите, към стаята на Учителя. Почуках два-три пъти на вратата и вратата сама се отвори. Гледам, пред мене няма никой. След това се досетих, погледнах нагоре към тавана из помещението и гледам Учителя във въздуха, откъм тавана във въздуха се спуска надолу. Казва ми: „Мълчи и не се докосвай до мене". Слезна точно пред мене и ми каза: „Чакай, аз сега ще дойда". Разбрах, че тогава Учителят е бил само с етерното си тяло. Като каза това, влезе в стаята си и след една-две минути се върна и каза: „Сега вече може да питаш, каквото искаш". Преди това ми подаде ръката си, която целунах. В този момент Учителят задържа ръката ми, не я пусна и аз започнах да се вдигам във въздуха. Почувствувах, че съм на около две педи над земята, че нямам почва под себе си. Уплаших се. След това Учителят ми каза: „Не бой се!" и ме потупа по рамото, а аз в това време пак слезнах долу.

След това запитах: „Учителю, какво става с майка ми и сестра ми?" А те живееха в гр. Ксанти (Гърция). Безпокоях се за тях, понеже тъкмо тогава бяха заминали нататък германските войски. Учителят ми отговори: „Майка ти и всички са добре, немците минаха от там, без да гръмне пушка. Даже те си имат и жито".

Почудих се, от къде моите хора имат жито, когато нито ниви имаме, нито произвеждаме жито. След като минаха няколко месеца, отвориха се границите, а мен по служба ме изпратиха в инспекцията на труда в Ксанти. Тогава се научих, че при отстъплението на гърците от Ксанти, населението разбило складовете и както другите и майка ми с зет ми вземали няколко чувала жито и го складирали на тавана. И аз съм ял от това жито, докато бях там. Тогава обаче разбрах, че Учителят от София го видя и ми каза.