2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА

[Ани]

2. ПЪТЯТ НА МРАВКАТА

Кина:

Аз бях в 4 гимназиален клас, а Гита в 3 клас 1929 или 1930 г. като ученички отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на пл. „Александър Невски". Всичко мина много тържествено под строй на всички гимназии и по едно време спряхме на едно място. Изведнъж редиците ни се поразбъркаха и край нас мина една жена с ученическа шапка на 1 девическа гимназия, като на шапката й имаше надпис с едри букви „Жертва на Дънов". Това личеше отпред на шапката. Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: „Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат, че има такъв човек, „който на мравка път не минава". След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: „Недей да стъпваш по земята, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че там на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката, да идем да го видим! И един ден отидохме на посоченото място. като отидохме там видяхме една голяма хубава къща - бяла и вътре в голям салон насядали много хора. На средата на една катедра беше седнал стареца, за когото бяха говорили ученичките. Ние плахо, плахо пристъпихме до вратата и влезнахме вътре. Но някои от присъствуващите ни поканиха да седнем, защото имаше малко празни места. Така ние започнахме да слушаме беседата. Много от изказаните мисли ни харесаха и ние по-късно размишлявахме със сестра ми за различните изречения, които бяхме запомнили и после си отидохме. Но бяхме удовлетворени, че намерихме този, когото търсим и мястото, където се събират. Трябва да кажа, че присъствуващите изпяха няколко песни и после станаха на крака и казаха молитва. След това всички излязоха навън. А и навън беше много красиво - имаше много цветя и хората се събираха на групички и разговаряха. Също и възрастния човек беше с една група и някои му целуваха ръка, други го питаха нещо и той отговаряше. Но ние двете със сестра ми бяхме някак плахи, страхливи, не смеехме да приближим, нали за пръв път отивахме. Всичко обаче ни се видя някак особено и у нас се събуди желанието и друг път да отидем да чуем как и какво говори старецът. И така отидохме и втори, и трети, и още много пъти и разбрахме, че старецът е Учителят, който проповядва едно Ново Учение на братство между хората, за едни отношения, които имат за основа Любовта, Мъдростта и Истината. Това беше началото на запознаването ни с Братството. Та тая жена с тоя надпис събуди у нас желанието да потърсим Учителя. Тя беше изпратена от свещениците или властта, вероятно да злепостави Учението, но това подействува на нас в положителен смисъл да намерим пътя си и да се ориентираме в живота, да се пробудим за нещо хубаво. А сестра ми Гита по-късно от един разговор научила, че Учителят бил попитал тази жена - Магдалина, която носи надписа „жертва на Дънов": „Колко ти платиха да носиш тоя надпис?" А тя отговорила: „Обещаха ми 3000 лв., но ме излъгаха и ми дадоха само 1000 ле." От това изказване на жената става ясно, че Учителят има врагове, които плащат пари, за да го злепоставят пред българския народ. Учителят добавил: „За много малко си се продала!" Така, че пътят на мравката ни заведе на Изгрева.