10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА

[Ани]

10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА

Гита:

След 9.IX.1944 г. в къщата на семейство Стефови живееше един руснак кап. Шпак. Той имаше хубав глас и беше весел по природа. Той отиваше понякога при Учителя и дори Учителят му беше подарил една беседа. А при мене, макар и да беше тясно, но живееше една рускиня на име Вария. Тя беше приятелка на капитана. След време тя беше изтеглена в СССР, където роди дете.

Кина:

Аз четях за изпити и понеже при Гита беше много тясно и шумно капитан Шпак ми даваше ключа от стаята си у Стефови, за да мога да чета там. Понякога той ми даваше по малко захар и казваше: „За децата". От него имам подарък един немско-руски речник продупчен от шрапнели - бил изхвърлен от някоя библиотека при бомбардировките.

Йоанна:

Ние знаем за една Варя, която е отседнала при нас и тоя капитан Шпак, за когато аз имам някакви далечни спомени, че той много ме обичаше и ми викаше „кнопка", което значи габърче или не зная какво и не харесваше другите. Той казваше, че ще вземе една клечка кибрит и ще запали целия Изгрев, но ще остави само „Кнопката". Но той отишъл веднъж при Учителя и като се върнал е казал това: „Ваший Учитель, самий мудрий на земном шаре". Той си е занесъл от тука един-два куфара с беседи. Така си е заминал с беседите. За други не зная. Какви разговори Варя е имала с Учителя също не зная. За баба ми Миланка съм чувала, че са я водили при Учителя. Дядо ми Рангел, след заминаването на Учителя е идвал на Изгрева и казвал: „Що е това дъновисти, що е?" Да иде да види какво правят децата му. Отишъл той, слушал и като се върнал казал на баба ми: „Какво да ти кажем, бабо, стари жени, па пеют!" Той чул, че пеят, нали бил възрастен, не разбрал другото. Но това е било след заминаването на Учителя.

Гита:

Няма никога да забравя как веднъж като дойде капитан Шпак застана до вратата и каза: „Ваш Учитель самий мудрий на земном шаре!" След заминаването на Учителя той отпътува за СССР.

Баща ми към края на живота си дойде да живее в София, идваше при мене на Изгрева, но не идваше на беседи.

Йоанна:

Баба ми Миланка, когато била вече на стари години се разболяла и майка ми и леля ми я завели при Учителя да й даде някакво наставление за лекуване. Когато я видял Учителят, а баба ми имаше хубави сини очи, иначе си беше обикновена селянка, й казал, че в миналото е била поетеса. Дал й някакви наставления от рода на това да пие гореща вода и да диша дълбоко и т. н. Тя си е била вече възрастна жена. Но това е най-важното, че макар сега да е проста селянка в миналото е била поетеса.

Гита:

Заменхов имаше дълбочина в разбиранията си, но както казваше Учителят „Човечеството е много затънало, много, много и време се изисква, за да излезе от това състояние. Но макар и при това положение всичко може да се оправи само с Любовта. Няма друг начин!"

Дори когато ставало дума за децата изобщо, нали са палави и вдигат шум и прах, че се биели и т. н. Учителят казвал, да им кажем тихичко: „Хайде, деца, седнете сега, да отворим прозореца да влезе чист въздух! " Значи трябва да имаме подход - тихо и с любов!

Децата ми пораснаха, изучиха се, станаха музиканти и днес свирят песните на Учителя. Днес всеки един от тях върви своя път с музиката на Учителя.

Аз вървях по моя път с китарата, а децата ми Георги и Йоанна - всеки съобразно своята съдба, но винаги носеха в себе си музиката на Учителя и духа в себе си, че трябва да се служи на това велико дело - Учението на Учителя.

Ето това е един кратък разговор за живота на ученика в Школата на Учителя и също такъв кратък разговор за срещата му със смъртта, спряла човека в житейския му път.

Записала Марийка Марашлиева