69. РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ

[Ани]

69. РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ

Адвокатите бяха се погрижили да посочат свидетели, които да дадат показания пред съда, най-вече да се очертае какъв живот сме водили, че във всяко отношение сме били примерни хора. Никога не сме водили разточителен живот, нито сме харчили пари без сметка. За мен, например, свидетелката Еленка Андреева каза, че на нея й е правило впечатление, как аз съм ходил с много прост костюм, с протрити лакти на сакото. Действително, моята заплата не ми позволяваше да си купувам и да нося все нови дрехи. Износвах ония стари палта и панталони, които се даваха с купони през оскъдните години 1945-1946.

Свидетелят Васил Керемидчиев, бивш мой колега във фирмата гдето работех, също изтъкна неговите много добри впечатления от моят живот. Той изтъкна, че съм голям алтруист. Описа един случай, когато мен и шефа на фирмата ни държаха отговорни, че сме продавали стоки на по-високи цени. Всъщност наказание е трябвало да понесе шефа, защото не е обърнал внимание, какво вършат неговите служители, но как тогава аз съм поел върху себе си отговорността. Това съм направил от хуманни чувства към семейството на шефа, дето тъкмо в тия дни се очакваше жена му да роди.

За Борис - много свидетели го описаха като крайно добродетелен и справедлив човек. Даже имаше свидетел-комунист, който каза как му е помагал парично, как на други е дал работа при себе си като мозайкаджия, та по такъв начин да избегне преследване от полицията. За него също се потвърди, че е водил примерен живот, че от занаята си майстор мозайкаджия, е печелил достатъчно за да живее добре. И той не е водил разточителен живот.

Особено категорични бяха свидетелите - вещи лица. Такъв беше и Драгомир Василев, който като експерт-счетоводител и юрист, направи анализ на сметките ни, в които не се намират улики на злоупотреба. Неговото изложение беше така обстойно и ясно, че защитникът ни д-р Кирил Георгиев му го е поискал и го е представил в съда, като своя писмена защита пред съда.

Прокурорът внимателно изслушваше всички показания. В едно от заседанията на съда, той отсъстваше, но беше заместен от негов помощник. Този нов човек в делото, ми зададе въпрос, дали Учителят ми е възлагал работа с пари и сметки. Аз отговорих - че не е. /А после се досетих, че в момента ми бе излязло от ума за по-раншните години - 1924-1928, когато услужвах на първата братска печатничка, както и това, че няколко години бях представител за поръчка на книги от братя и сестри от цялата страна/. В друго заседание, пак същият прокурор ме запита, нали Учителят ни е учил да говорим истината, а защо съм лъгал. Отговорих, че изобщо не съм лъгал, без да разбера в момента, какъв случай той има предвид.

Защитниците, трима, или четирима адвокати се изказаха, най- после, като направиха всичко необходимо, за да бъдем облекчени. Понеже между мен и Борис нямахме спорни въпроси, всеки от адвокатите застъпваше в защитата си, както Борис, така и мен. Така съденето ни продължи три дена, но в последният момент, идва при мен адвоката ни Кирил Георгиев, който беше последен в изказванията си и ми каза, че трябва да поискаме отлагане на делото, тъй като ще трябва да представим още доказателства в наша полза. Аз разбира се възразих, че не съм съгласен, а напротив трябва да искаме от съда да ни оправдае - да бъдем освободени! /Колко съм бил наивен и тогава!/ Адвокатът обаче настояваше, че отлагането е необходимо, че ще имаме полза и че Борис е съгласен. Значи, нямаше какво да правя и аз също дадох съгласие за отлагане; не ми се искаше повече да прекарвам в тия килии на затвора и режима на Държавна сигурност.

Позволиха ни за малко да се видим с домашните си и аз размених няколко думи с Веска и Благи, а те се опитаха да ме насърчат. Но, баницата, която Веска бе приготвила и донесла, не ми позволиха да я взема.

 

Отведоха ни пак в килиите на Държавна сигурност, да очакваме ново насрочване на делото. На мен оставаше да обмисля и изложа с разбиране, каква сума следва да ми се одобри за фирата от вестникарска хартия, употребена за печатане беседите в нашата печатница. Във връзка с това, имах две-три срещи с адвоката Цонев. През следващите дни, имайки при мен изчисленията на вещото лице за хартията, работата се сведе до това, да направя сметката колко е била фирата, т.е. унищожената негодна хартия. Трябваше да се приложи смятане чрез „просто тройно правило". След годините, когато бях учил аритметика, не бях имал случай да си служа с това „правило". Но сега, като се видях в затруднение, поразсъдих за условията на задачата, съставих си формула и така можах да изчисля каквото трябва. Като вземах процента фира 40% оказа се, че унищожената, негодна хартия е била на стойност около 44 000 лева. Както казах по-горе, вещите лица допускаха, че вестникарската хартия дава до 70% фира, недостигът по моето отчитане се издължаваше и при 40% фира. Значи, в купената без фактури хартия е имало негодна за използване такава за около 44 000 лева и тази сума следва да се признае и отрази върху стойността на отпечатаните в нашата печатница беседи и лекции. При следващата ми среща с адвоката Цонев дадох му начина за изчислението на фирата, от което се вижда, че следва да ми признаят тези 44 000 лева. С това се вижда, че съм напълно отчетен по сметките на Братството.