7. ЗВУК

[Ани]

7. ЗВУК

„В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог".

Най-голямата загадка, най-великото, онова, което създава и поддържа живота е ДВИЖЕНИЕТО. Никой досега не е дал някакво определение, някакво разяснение на тази загадка.

Ние хората, познаваме само някои от проявите на движението, но какво е всъщност то, никой досега не е казал. Най-великите представители на човешкия род са се занимавали с този въпрос през всичките времена на историята. Ученика на Христа - Йоан е засегнал с тези слова въпроса за движението и то с каква дълбочина.

Звукът е едно от проявлението на движението. Движението, проявено в пъргава среда, дава звук. Пъргави среди са въздуха, водата, металите, минералите, дървото. Прояви ли се движението в тях, то получаваме звук. Представа за тази проява на движението ние имаме чрез нашият орган - ухото. Но този орган у човека не може да възприеме всички прояви на движението в пъргавите тела. Едно нормално ухо долавя като звук трептенията от 15 в секунда /какъвто звук имаме от слабо опъната струна/, до 20000 в секунда, каквито звуци имаме от най-високият регистър на човешкия глас и пиколото. Между този интервал ние имаме усещане за звук. Под него имаме също така вибрации, които от нашето ухо не се улавят и ги наричат инфразвукови. А тези вибрации, които са над горния праг, наричат ултразвуци. Въздействието на тези три категории звук върху живота, живите форми и човека е извънредно голямо, но е още много слабо проучено.

Всяко движение е израз на сила, а силата е плод на разпадащо се вещество. Следователно, когато ние възприемаме каквито и да било звуци то ние приемаме и нещо от света, от който те идват - нещо реално.

Всички светове от най-елементарният, от най-нисшият до най- великият - Божественият, използват звука за въздействие на живота, живите форми и човека. Нисшите светове си служат със звуци, които имат особен строеж и се определят с общото име шум. Изследванията, които учените са направили върху тях показват, че те по своя строеж се коренно различават от хармоничните, приятни звуци, които наричаме тонове. Шумът има така нареченият непрекъснат звуков спектър. С други думи, шум имаме при елементарни вълни, възлите на които са разпръснати в безпорядък. Безпорядъкът е една от най-характерните черти на Тъмната ложа. Този безпорядък се вмъква в човека, внася елементи от този изостанал свят, действува разрушително и похабяващо върху мозъчните клетки. Човек трябва да има броня срещу тях, за да се предпазва от тяхното въздействие.

Тоновете имат много по-различен строеж. Изследванията са показали, че те имат тъй нареченият прекъснат, или линеен звуков спектър. С други думи, възлите на елементарните вълни са хармонично наредени, било в равни интервали, било в някой от хармоничните съотношения. Това нареждане на възлите действува особено благоприятно на всяка жива форма и по-специално на човека. Със своето хармонично разпределение, възлите на елементарните вълни внасят хармония в нас, носят интерференция, подсилват движенията, живота в нас. Хармонията гради, съзижда, дава растеж. Въздействието им върху мисълта, чувствата и импулса за действие е особено подчертан. Има тонове, които подсилват дейността на мисълта, други - дейността на емоциите. Трети, каквито са маршовете, подсилват импулсите за действие. Имаме една аналогия между светлинните и звукови спектри. Всички елементи от таблицата на Менделеев при висока температура светят и дават спектри, които са непрекъснати, както при шума. Слънчевите лъчи, лъчите на звездите - слънца, дават също спектри само, че те са прекъснати, линейни, както при тоновете. В тази прекъснатост, в тези линии на слънчевите спектри се крие великото, Божественото, което тези светлини носят. Тъй както в линиите, в прекъснатостта на тоновете се крие тяхното висше, Божествено съдържание. И колкото хармонията в линиите на звуковият спектър е по- голяма, толкова и Божественото съдържание в тях е повече. Оттам и по- доброто им въздействие върху човека. Хармонията е качество на висшите разумни светове. И всеки, който иска да влезне в тези светове, който иска да получи нещо от тях, той трябва да слуша, да приема мелодиите с хармонични тонове.

Грамадното богатство, което Учителят донесе от тъй хармонични мелоди, свидетелствуват за изключителната роля, която той отдаваше на музиката като средство за внасяне на хармонията в човека. За щастие, това богатство е записано и поколенията ще имат възможност да се ползват от него. Но имаме и музикални моменти, чухме музика, която за съжаление не можа да се запише. Навярно нямаше подготвени хора, които да са в състояние да я приведат, да я запишат, да я изпълнят.

Имахме случая, ние от Общия клас, да чуем два пъти дуети, които по своята величавост оставиха у мене незаличими спомени.

Преди „Изгрева", беседите, които Учителят държеше, ставаха в салона, който имахме на ул. „Оборище" N 14. Учителят тогава държеше своите беседи вечер. Ние - младите тогава братя, седяхме най-отзад. Между нас имаше един, който както бях чул, беше следвал Музикална академия. Беше слабичък, малко мургав, с тъмни коси и очи. Всякога, където и да отидеше, носеше със себе си цигулката, свиреше на цигулка. Той имаше една единствена тема за разговор - музиката. Наричахме го Киселков.

Учителят, както всякога, Дойде на малката катедричка, извади цигулката и даде знак на този именно брат да отиде с цигулката си при него. Двамата почнаха да свирят, но такова нещо, каквото не бях слушал никога. Тогава често ходех на концерти и имах сравнително добра мярка за хубавото. Изпълниха едни бързи, чудно хармонични вариации. Бях просто прикован и целият се бях обърнал на слух. Не бих могъл да намеря думи, с които да изразя величието на това, което слушах. Свиренето продължи доста, не по-малко от половин час. На следващата беседа в сряда, се повтори същото. Учителят пак повика този брат и свириха други чудни вариации. И този път концертът продължи пак доста. Тези два концерта оставиха у мене дълбоки следи и когато се заговори за музика, всякога си спомням за тях,

Един ден, група братя и сестри сме се събрали около Учителя и както това често ставаше, заговорихме се за музиката. В подходящ момент на разговора се обърнах към Учителя и му припомних за тези два концерта, които дадоха с брат Киселков. Изразих своето възхищение от тях и скръбта си, че едва ли ще имам вече някога случая да чуя още веднъж от такава музика. Учителят се обърна към мене, погледна ме и ми каза: „Този, който тогава свиреше до мене, не беше Киселков, а ти ще имаш възможност и по-хубава музика да чуеш". Аз слушах само, не поисках обяснение, защото разбрах.

След разговора реших в себе си да срещна брат Киселков, когото не виждах вече между нас, но когото често срещах на една улица, по която минавах сутрин, отивайки на работа. Исках да видя, той като музикант-изпълнител, взел участие в този дует, какво впечатление е имал, как е преживял тези величави моменти, какви следи са оставили у него те. Обичах да изчерпвам въпросите колкото се може по-добре.

Една сутрин пак го срещнах, поздравих го любезно, като се спрях и почнах да му припомням случаите за двата концерта, дадени в нашия салон, Учителя и той. Нашият брат Киселков се спря, замисли се дълго, най-после се усмихна, с мек, дружески тон ми отговори: „Право да ти кажа брат, нищо не мога да си спомня от това, което ми разправяш. Няма нищо в главата ми за такива концерти". Изслушах го, извиних му се и си заминах. Да, този който тогава тъй вълшебно свиреше заедно с Учителя, не беше Киселков. Това беше само една демонстрация. Поднесе ни се нещо от един висш, непознат за нас свят. Но, нямаше подготвени хора, нито да изпълняват, нито да запишат, нито да разбират музика от такъв висок свят, за да се слуша. Тя отмина в пространството.

Предели за хармонията, както и за всички прояви на разумният свят няма. Това, което днес е хубаво, утре може да бъде още по-хубаво.

В.К. Този случай идва да покаже музикалния живот на Изгрева, музикалните прояви на Учителя и музиката, която Учителят е дал. Аз си спомням, ти си ми разказвал, когато Учителят дава една музика казва: „Тази музика, чака се подходящ момент, да дойде отгоре съществото и да я даде". Освен този случай, други случаи имаше ли подобни, да си наблюдавал, да си слушал?. Н.Д. Аз съм останал с убеждението, че Учителят търсеше някой много подготвен човек в музиката, в смисъл да може като чуе нещо да го запише точно или ако има нужда да го разработи. Но не се намери такъв случай. Сестра Лиляна Табакова ми е разправяла, че Учителят е искал от нея тя някак да поднесе на някои музиканти в операта да разработят някои песни, мелодии. Те са правели нещо, но веднага Лиляна Табакова, която е добра музикантка е изпявала туй, което те са направели, но тя посочва: „Ето виж, казва Учителю, тук има нещо от еди коя си опера, тук има нещо от друга някоя опера". И Учителят не беше съгласен към неговите мелодии да се прибавят от някои опери.

Друг един случай, където виждах, че Учителят търси добре подготвен, теоритически, практически да може да пише и въобще да хармонизира мелодиите. Сийка Динова, една наша сестра, имаше един братовчед. Той беше виден музикант, забравих му името. Поканила го беше на обед в салона на Изгрева в трапезарията. Аз съм до Учителя и той. По едно време аз се залисах и започнах да говоря за богатите хора. Той веднъж рипна, много сурово, жестоко и каза: „Остави тези богати хора." После разбрах, че той бил комунист. Туй ми даде основание да мисля, че Учителят е искал да има един такъв човек, подготвен, нали. Мога да кажа, че той беше подготвен човек и то мисля, че е имал композиции някакви. И нареди така, че той да дойде на масата при нас да се храни. Но не знам по какъв случай аз пък почнах да говоря за двама богати, за една случка, която имах и той така жестоко рипна, сурово, бих казал невъзпитано. Отиде си и после не се мярна. В.К. Учителят беше недоволен от това, че ти така говори. Н.Д. Учителят нищо не каза ни на мен, ни нищо, обаче разбрах, че Учителят го беше поканил, но наредил той да дойде да го пита дали може наистина да работи в тази област. Защото, ако беше показал мекота, снизхождение и да го заговори за музиката, а то - не. Той рипна така, а после разбрах, че бил комунист и то суров комунист и срещу всички богати хора и срещу режима реагираше бурно. В.К. Учителят разбра, че той няма да може да работи. Н.Д. И наистина, мойто впечатление, не искам да кажа, че съм прав, ние нямахме в Братството един много издигнат човек, който да разбира музиката в пълния смисъл на думата. Там има закони, теории. Само този брат, който даде пак даде нещо - Асен Арнаудов. Учителят беше много доволен от това, което той даде.

В.К. А тази, мадам, аз така и казвам - мадам Лиляна Табакова, тя други случаи разправяла ли ти е във връзка с това? Н.Д. Други случаи не ми е разправяла. Случаят с Киселков беше интересен в тоз смисъл, че той дълго време не посещаваше салона. И когато го срещнах преди това на улицата разбрах, че се оженил и носеше продукти хляб, мляко. И затуй не посещаваше салона. Та го спрях и го запитах за този случай. Той озърта се, мъчи си да си припомни, но нищо не можа да си спомни. И оставих го и приятелски се разделихме. Той повече не идваше.