22. РАСИ

[Ани]

22. РАСИ

В един разговор с Учителя, който и друг път съм го казвал, Той ми каза: „По време на Атлантида, ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на наша страна. Няма да се позволи, няма да се даде възможност на злото да смаже човешката цивилизация, да спре, да спъне прогреса на човечеството. И сега злото ще се опита да направи това, което тогава е станало, но няма да успее този път. Онзи, който руши, разрушава и себе си. Тези народи рушиха, но разрушиха и себе си". Това е за онази примитивна раса на Атлантид, която е започнала война с посветените.

За черната раса, Учителят казваше: „Космите на главата това са антените на човека". Тук тези антени приемат само по-грубите вибрации на заобикалящите ни форми. Косата е къдрава с малък радиус на кривина, признак на лесна възбудимост. Развитието на челото около веждите е признак, че сетивата са в особено подострено състояние и интерес само към онова, което задоволява непосредствените примитивни нужди на човека. Очите са тъмни и когато са лъскави като маслини, това е интерес към задоволяване само на личните им нужди. Носът е слабо развит в горните две трети, признак на слаба инициатива, липса на амбиция за издигане и безпринципност в живота. Долу при ноздрите носа е силно развит, широк, месест - признак на ненаситност. Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко. В многото случаи устата са големи - признак на изпълнителност до крайни предели. Не добре оформена брада, при някои е признак на лесно подаващо се влияние и на хипноза. А силно развитата брада, при други е признак на непоправимо своенравние.

На много места има изкривени и несъразмерно развити форми, силна симетрия на главата и на лицето. Всичко това ясно показва разрушителните пориви, минали през съзнанието на тези народи, живели някога на Атлантида - континент намиращ се между Европа и Америка, на мястото на сегашния Атлантически океан.

В подсъзнанието на африканските народи са останали придобивките, които те са имали от този допир с тази култура и сега, когато отново идват на земята, пратени на този обширен и топъл континент за реконструкция и за поправка. В някои от тях, по-запазените изплува в съзнанието им нещо от онова голямо богатство, с което те са били в допир.

Втората голяма групировка, това е монголоидната, жълтата раса, концентрирана в централна и източна Азия. Тази раса засега наброява около един милиард и триста милиона души. От тях повече от половината са китайци. Отделни варианти населяват части от Азиатската област на Съветска Русия, където живеят - якути, буряти, тунгуси, чукчи, алтайци, ескимоси и др. В южната част на Русия са калмуците, башкирите, татарите, чувашите и някои други народи там.

Кожата с жълтеникав цвят е признак на подострен ум.

Един ден занасям на Учителя бучка масло, купено от селянка. Подавайки маслото, Той ме запита, какво е маслото - кравешко или биволско. Отговорих му, че не знам. Той се усмихна и ми каза: „Ако е жълто маслото е кравешко, ако е бяло биволско е, кравата е по-мъдра от биволицата, затова и маслото й е жълто". Косата на тези народи е права, тънка, твърда - израз на грубост, твърдост, безогледност, несдържаност, потайност и изненадващо действие. Челото развито в долната и средна част с подчертано развитие на центровете пред ушите е признак на добре развити лични интереси и много силно чувство за стежение, за придобиване, за завладяване на големи пространства. Такива са Атила, Чингиз Хан, Тамерлан. Те имат също така и голяма охота към яденето. Това е изразено и в изкуството им. Боговете им са все пълни и месести, а драконът, който лапа и поглъща всичко, е техен национален мотив.

Вежди тъмни, гъсти и гладки - признак на дълбоки, трайни чувства и добра наблюдателност. Очи и тънки коси - признак на действие без участието на по-висшите чувства. Нос - не добре оформен и горните две трети - признак на амбиция и принципност в живота. Силно развити скули - признак на голям устой, упоритост и издръжливост. Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези.

Всичко това говори за един народ, живял в един друг голям и богат континент между Азия и Америка, на мястото на север от екватора в Тихия океан. Погълнати от един непреодолим устрем за ненаситен придобив, те са живели и провеждали живот на вечна борба за завладяване.

Учителят веднъж каза: „Упоритостта на вола е нищо в сравнение с китайската упоритост. Те са готови да водят война и петдесет години". Оттам и силно развитите центрове за стежение, охота за ядене и развитите скули.

Природата е потопила този богат континент и за да възпита народите живущи там, ги е поставила при сегашните ни скромни условия. Упоритостта е впрегната в борба за подобряване на тези условия. Охотата за ядене е задоволявана с шепа ориз. Само тук-таме много богатите живеят още с остатъците на тази охота, към многото разнообразни, с неподражаемо изкустно приготвени яденета.

Бялата раса ще си има големи грижи с тези качества на жълтата раса, които отново се раздухват сега.

 

Бялата раса, зародена в южните предпланини на Хималаите, със своята богата и разнообразна природа, свеж и чист въздух, чиста кристална вода, е създала условия за една по-добре сложена по форма и конструкция, човешка групировка.

 

Известно е, че от всички органи на човешкия организъм, главният мозък има най-голяма нужда от кислород. За неговата правилна дейност е необходимо десет пъти повече от този животворен елемент, отколкото на който и да било друг орган.

Създадена при такива благоприятни климатични условия, богатият на кислород въздух е подхранвал добре мозъка и по-специално горните му слоеве, и по този начин се е създал един човешки тип с по-правилна и съвършена конструкция, и по-хармонично развитие на лицето и главата.

Отличителните белези на тази раса са: Добре развит лоб - признак и на други по-висши интереси, по-висши чувства и по-тесен контакт с идейния свят. Чело, широко и добре развито в горната част - признак на творчески замах, устрем към творчество, инициатива в търсене дълбоката закономерност в явленията на природата, а също и добре поставени музикални способности.

Учителят каза: „Бялата раса има най-големи постижения в областта на музиката". Когато стана въпрос за музикалните способности на народите.

Очите са с хоризонтални оси и мек поглед - признак на заложби за добра обхода с ангелите. Косата е тънка, мека, понякога е къдрава с голям радиус на кривината - признак за фин, чувствен свят, с приятна възбудимост. Носът е много добре развит в горните две трети - признак на добра амбиция и принципност в живота.

В много случаи челюстите и брадата са добре развити - признак на енергия и правилен подход за действие.

Така поставена, бялата раса е с големи възможности за прогрес. Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят. Великият градинар зорко бди.

Този път победата е на наша страна".

В.К. Ти разглеждаш няколко случаи с расите и тяхната историческа предопределеност. От бялата раса и нейната историческата предопределеност. Н.Д. Бялата раса има за задача да развие човешкия интелект. И наистина при бялата раса интелекта е най-добре поставен. Това е задачата на бялата раса. В. К. В твоите неща не съм срещал досега ролята на славянството и ролята на Русия. Н.Д. Да, вярно е, по този въпрос не съм се изказвал. Но общо взето славянството има един мек елемент, освен интелектуалните способности, имат един мек емоционален елемент, който е един много благоприятен придатък към ролята на бялата раса да развие интелекта. Те внасят един елемент на една топла емоционалност - славянството. Ролята на Русия е именно да внесе този мек елемент в интелектуалния стремеж на бялата раса. В.К. Ти разглеждал ли си ролята на Русия, ролята на България? Н.Д. По този въпрос не съм. Изтъкнах, че Сталин е бил суров, жесток човек, неумолим. Но един ден в един разговор с Василевски, един от големите главнокомандващи през Втората световна война Сталин след като се разправят вече по военните операции и суровостта, с която трябва да се действува, той се обръща към Василевски и казва: „Вие, защо изоставихте баща си на село?" - „Другарю Сталин, нали вие, партията говори, че ние с родителите не трябва да имаме никакви отношения и така". „Няма какво да се намесва партията, ще доведете баща ви в Москва". Това съм чел от записките на Василевски. В.К. Аз съм слушал как е довел майка си и й направил християнски параклис в Кремъл. Н.Д. Искам да кажа, онзи момент, който го има в славянството, в края на краищата има една мекота, една черта, която е безспорна в славянството. В.К. Той е грузинец. Н.Д. Е, нищо.