21. Потъмнял бе хоризонтът и път не се виждаше в дома ни от големия глад

[Ани]

21. Потъмнял бе хоризонтът и път не се виждаше в дома ни от

големия глад

Вълнуваше се морето. Потъмнял бе хоризонтът и път не се виждаше. Но малката лодчица бе спасена. Дойдоха благодетели и й помогнаха да излезе на брега. Положението ни след татковата кончина бе тежко. Живеехме под наем, а хазяйката ни започна да ни пъди, защото не си бяхме платили наема от доста време. Майка ми ходеше по къщите да шие и ние бяхме винаги сами след училище. Тя се връщаше късно вечер уморена, съсипана, защото работеше по десет и по единадесет часа на богати дами, които все бързаха с изискванията си. Помня, че на една милионерка - притежателка на фабрика за розово масло - бе ушила елегантна копринена рокля за един ден. Дамата се оглеждала дълго в балната си рокля и не можела да й се нарадва: "Същинска рокля от Париж!" - възклицавала тя, а в това време три гладни, самотни деца чакаха полузадрямали майка си да се завърне с нещо за вечеря. В долапчето за храна нямаше почти нищо. Помня, че майка ми, щом се завърнеше вечер, се вглеждаше в лицето ми и с печална усмивка ми подхвърляше: "Ти пак си поила мишките!" Защото очите ми бяха почти винаги подути от плач. Съжалявах я, скърбях за тежката й съдба и нашата безпомощност да й помогнем. Като не знаех как да я зарадвам, често пъти измивах дъските в стаята с четка и така ги търках, че тези стари дъски ставаха кремави като лимон. Обожавах майка си, но как можех да й помогна?