Jump to content

22. Дядо Коледа накрая пристигна в бедния ни дом


Recommended Posts

22. Дядо Коледа накрая пристигна в бедния ни дом

Настана Коледа - първата Коледа без татко. Мълчаливо я посрещнахме. Нямаше баници и сладкиши. Нямаше почти нищо, с което да отпразнуваме светлия празник. Сутринта рано мама ни извика в стаята и всички коленичехме за молитва. Молехме се на добрия Господ, сега единствения ни баща, да се смили над нас, да погледне и в нашия тъжен дом и ни зарадва за празника. Пеехме "Тебе поем". Аз плачех от неудържимо вълнение в душата си. Говорехме на Господа, като на родния си баща. Топлата молитва сгря сърцата ни. Майка ми сияеше. Тя ни насърчи с думите: "Деца, Господ няма да ни остави. Не бойте се!" И стана чудо. Не след дълго на врата се почука. Госпожа Лунка Цветанова, съпруга на добрия пастир Цветанов, ни поздрави с празника и сложи на масата ни кошница, пълна с продукти (За евангелист пастир Цветанов виж в биографичният му очерк). Радостта ни бе неописуема. Тя също така запита майка ми, какво мисли да прави с мен като завърша прогимназията. Не би ли искала да ме изпрати в Американския пансион в Ловеч? Майка ми това и искаше. Тя веднага й каза, че често пъти говорили с татко, че съм само за пансион, там да ме оправят, тъй като съм била странно, мълчаливо дете и дори своенравно. А дисциплината на един пансион би оправила грапавините в характера ми - би ме стегнала, както тя се изрази. Аз се вълнувах. Как ще напусна мама? Няма ли да ми е тежко далеч от къщи? Но друг изход нямаше. Американските мисионери ми издействаха стипендия в пансиона в Ловеч и предстоеше да замина. Натам имаше изисквания, които майка ми не можеше да изпълни. Трябваха униформени дрехи, обувки, а средства за такива нямахме. Заминах без униформено палто и обувки. Впоследствие майка ми щеше да ми прати дрехи.
Настана денят на раздяла. Първата ми раздяла с родното огнище. С голяма тъга в сърцето си целунах майка си, братчето и сестра си и влакът потегли.
В.К.: Сега, на с. 24 е обозначено, от коя година вие постъпвате в пансиона? Весела: В 1923 година, септември месец постъпих в американския пансион в Ловеч и завърших 1928 година.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...