37. Получихме зрелостните си свидетелства, без да бъдем готови за живота

[Ани]

37. Получихме зрелостните си свидетелства, без да бъдем готови за

живота

През коледната и великденската ваканции всички се разотиваха по домовете. Ваканциите ни бяха доста дълги и винаги ги чакахме с нетърпение. Идваха файтони, автобуси и заминаваха препълнени с весели момичета. Но една малка група оставахме в пансиона. Това бяха тъжни дни за нас. Ходехме из опразнените стаи и не намирахме в нищо радост. През целия ми престой в пансиона едва два или три пъти си отидох през ваканциите в къщи. Но годините летяха. Настъпи краят на последната учебна година. Матурата мина. Получихме зрелостните си свидетелства и ни предстоеше дълъг път - пътя на свободния живот. Но подготвени ли бяхме ние за широката бойна арена на живота, израсли в оранжерията на пансионерския живот? Нас не ни бяха позволявали да пресечем една тясна уличка без надзор, а сега щяха да ни хвърлят като неуки плувци в голямото бурно море. Щяхме ли да изплуваме на сигурен бряг, или уплашени от първия удар на някоя голяма вълна, щяхме да изчезнем в бездните? Какво ни бе дал пансиона като броня и защита срещу злото в живота? Ето какви въпроси ни занимаваха по цели часове. Ние седяхме вечер на леглата си и говорехме до късна нощ. През петте години нас ни бяха учили да вярваме в хората, до вярваме в доброто и да не роптаем срещу съдбата си. Нещо повече, бяха ни въоръжили с вяра в живия Христос и знаехме да се молим искрено, сърдечно. Но ние не познавахме злото. Не се бяхме срещали с него и тепърва ни предстоеше да го опознаем и да изработим бронята си срещу него. Затова и тъй често момичетата, расли в пансиони, излизат в живота наивни като деца и биват унищожени от тежките му удари. Съвместният живот с най- различни характери прави човека отзивчив, общителен и буден към нуждите на другия, но животът изисква от младежа много по-голяма, по-реална подготовка, която идва при едно образование отразяващо до най-висша степен положенията на действителната реалност, в която човек е потопен извън стените на учебни- възпитателните заведения. Ето, това липсваше в нашето образование, което днешните педагози се стремят да внесат в съвременните учебни институти.