88. Да се довърши поемата на баща ми

[Ани]

88. Да се довърши поемата на баща ми

Ти си наследила вътрешния огън на баща си. Твоят баща не е имал добри условия на земята, затова е отишъл да работи в духовния свят. Той не е довършил своята поема, а е оставил ти да я довършиш.

(Забележка: Тази поема бе довършена, но не ми я предадоха. Тя трябваше да бъде включена в този том на "Изгрева".)

Той ще се зарадва, когато я довършиш. Прочети ми стиховете му в София. Той чрез теб ще свърши работата си, а сега той работи далеч в духовния свят, но често е с вас. Когато помислите за него, той е с вас.

Когато видиш нещо лошо в някого, ако го критикуваш, поемаш отговорност да го изправиш. Ако го поведеш по правия път, той ще ти е благодарен, но ако криво го напътиш, той ще те бие след това и ти ще страдаш. Всичкото зло ще падне на твоята глава.

В.К.: Да, така. Тука споменавате за вашия баща и за неговото творчество, и че песните на баща ви преминават в "Песента на Амунда". Едната е първа част, а другата е втора част Нещо по-подробно да кажете? Весела: Когато бях в 1938 година на Рила, един път след беседа аз седнах на камъка, където сяда Учителят и говори, бях самичка и изведнъж ми се внуши така, да напиша една книга и ми се даде план на книгата. Аз попитах какво да е името на героинята, те казаха Амунда. И аз записах. Направих в тетрадката си, написах един план, отидох при Учителя и му казах, че са ми дали идея за книга. Но Учителю, казвам, как ще пиша книга, аз не познавам законите на кармата още. Той каза: "Вие сте готова, седнете и пишете." И тогава аз мислех, че ще пиша книга, като се върнах от Рила, седнах една вечер и започнах да пиша "Песента на Амунда" в стихове. Стиховете идваха без усилие и се диктуваха направо и сутринта още 2-3 часа, цялата, 112 четиристишия беше готова. Това стихотворение е пътят на душата през нейните прераждания - "Песента на Амунда". Аз я прочетох на Учителя и той я одобри. В.К.: Какво значи Амунда? Весела: Учителят попитах, какво е името, той каза: "А" - това е една душа, която идва натоварена с някаква мисия. "Мун" - е силата, която освобождава душата и "да" - влизане в положителното. В.К.: Да. Ето виждате ли колко много работи сега ми разказвате. А за оня, който чете, за него ще бъде непонятно. При мен е що-годе понятно, щото аз съм ви слушал.