190. Защо загубих писалката си на Изгрева след като с нея написах думите на "Слънчеви лъчи"

[Ани]

190. Защо загубих писалката си на Изгрева след като с нея написах

думите на "Слънчеви лъчи"

Но неочаквано загубих писалката си на Изгрева и ми стана много тежко. Бях работила дълго с нея, превеждала беседи и пр.( Забележка: Това е автоматична писалка със златен писец, която се пълни с мастило.) Седнах на пианото в трапезарията и съчиних песен за нея. На следния ден брат Кръстьо ми каза, че Учителят му дал 250 лева да ми купи нова автоматична писалка. Той прибавил от себе си 100 лева и аз дадох останалите 75 лева за "Sonnecken", хубава, виолетов цвят перодръжка със златно перо. Благодарих на Учителя и Му подадох писалката Той пръв да пише с нея. Той я погледна одобрително и каза: "Царствен цвят е виолетовия." Написа в тетрадката ми на 27 април 1942 г. следното: "To be or not to be" на английски език, което значи "Да бъда или да не бъда", думи на Хамлет от Шекспир. Попитах Учителя, какво значат тези думи, а Той каза: "Да бъда за Истината, да не бъда за лъжата".

Същият ден след обяд Той ме прие на разговор. "В тези времена е трудно да се живее с хората, защото е края на века и всички отношения са неестествени. Всички хора имат слабости и дори един светия слиза на земята да работи, за да се освободи от своите слабости.

Божествените чувства стоят над човешкия ум. Интуицията е това. С нея нещата се знаят много по-вярно и по-бързо отколкото сума. С интуицията научаваш нещо веднага, което с ума си за 20 години би научил.

Човек, като наруши някой Божествен принцип, съзнателно или несъзнателно, страда след това. Може да целунеш някого с устата си, с чувствата си или с очите си. Най-чисто се предава Любовта чрез погледа.

Работи сега с ума си. Човек трябва да има орбита, в която да живее и да не обръща внимание на съществата, които се опитват да му препятстват пътя. Бъди справедлива към всички, не предпочитай царя пред бедния човек.