211. Изключение

[Ани]

211. Изключение

На 7 март 1943г. посетих Изгрева за малко време. Отбелязала съм следното: "Въздухът бе изпълнен с Любов. Учителят излъчи вълни на Любовта към мен и каза: "Някога Любовта говори на всички, а някога само на едного говори, макар че всички слушат."

Учителят разказва случая, който описвам тук.

Изключение

Празник тържествен,

велика симфония

свири оркестъра

висш на небето.

Гости най-видни изпълват

огромната зала.

В пурпурни мантии,

в злато брилянти,богато облечени гости

местата заемат.

Излиза солистът,

далече разпръсква той

струи златисти,

потъват в възторжно мечтание

гостите видни и слушат

с запряно дихание.

Певецът излиза замислен

пред входа на залата царствена

спира.

Дете закъсняло и бледо

с дрипи облечено

стои до вратата привело глава

до заключалката златна

и слуша и плахо там чака.

Певецът се спира пред него,

с усмихнато благо лице

го запитва:

- Защо тук стоиш?

Къде е домът ти?

- Как исках и аз да Ви чуя,

но нямах пари

билет да си купя,

и дрехи за залата нямам,

затуй стоя тука,

дано през ключалката

нещо да чуя.

- Тръгни подир мене, за теб само ще пея

във твоя дом днес -

с любов той пошепна

и хвана ръчицата грапава

нежно...

Детето с трепет погледна

солистът небесен -

нима е достойно

отблизо да чуе

великата песен?

Солистът решил е вселената цяла гласа Му да чуе,

земята - тъй малка и бедна,

не ще той отмине,

на нея от слънцето чак

Той е слязъл.

С нови одежди

в залата царска

тя скоро ще влезе.