232. Изворът в двора на съседа на Темелко - "Изворът на здравето"

[Ани]

232. Изворът в двора на съседа на Темелко - "Изворът на здравето"

При слънчев ден ходехме при големия минерален извор в Рударци, на два километра от Мърчаево. Водата му е изключително вкусна и полезна, съвсем малко по-хладка от телесната ни топлина. Учителят обичаше този извор и Му носехме винаги вода от него. (Забележка. Виж "Изгревът" т. II, с. 313)

Запролети се. Щом се стопи снегът, Учителят откри място в съседния двор, където имаше подземна вода и започнаха да копаят корито, което веднага се напълваше с хубава изворна вода. Учителят го нарече "Извор на здравето". Същото нещо откри в двора на брат Темелко и след малко копане, започна да се стича от скалите вода в коритото, което скоро се напълни. Заработихме върху изворите - любимата работа на Учителя. Откъдето мина Учителят, правеше чешми, извори и пътища. Трасираха се пътеки из гъсталаците на Рила и Витоша. През онези години туризмът не бе развит и ние бяхме едни от първите туристи и работници по планините. Животът в планината с Учителя е най-светлата страница от Новото Евангелие, което Той написа - с безброй Божествени дела. Той записа това Ново Евангелие на земята и в душите ни, а сега ние само изнасяме на света една малка част от това, което се записа с безкрайна Любов в светлите скрижали на живите души за вечността.

В.К.: Един ден в Мърчаево. Как протичаше един ден в Мърчаево? От сутринта до вечерта. Весела: Рано пролетта Учителят извика Владо и Темелко в двора на Темелкови и каза: "Копайте тук, тука ще избликне вода." А там имаше големи скали. Те почнаха да копаят, преди това бяха копали в съседния двор и там избликна вода и направиха извор, "Извор на здравето", го нарекоха. И сега копаха тука, избликна вода и започнахме да правим "Изворът на Доброто". От ранна пролет. Сега, сутрин аз като станех, къщата, където живеех беше близо до къщата на Учителя. Станех рано и отивах в брат Темелко и чаках да се яви Учителя и да започнем работа на извора. Обикновено се мобилизирах с метла, канчета, всичко, което е нужно там за работата на извора. Да измитам пръстта, да чистя, да подреждам и всяка сутрин отивах и работех там. Учителят идваше и много време стоеше край нас, когато работим. Той наблюдаваше работата, която вършихме. Аз тръгнах по планината и реките да събирам цветни камъчета за мозайките. Щото трябваше да правим мозайки, където изтича водата на извора и така. И тръгнах да търся. На обед се събирахме всички и обядвахме, супа някаква, в казан се готвеше.