09 - 157. ОТСЛУЖИЛО ЧУЖДИ ПАРИ

[Ани]

157. ОТСЛУЖИЛО ЧУЖДИ ПАРИ

През 1925 година надойдоха в София много емигранти /белогвардейци/. Един от тях се казваше Константин Константинович, по чин капитан. Той нае стая в къщата, в която аз живеех. След като същият успя да се сближи с мене, успя да заеме от мене 10 000 лева в заем, за да отвори ресторант. Парите, с които му услужих, не бяха мои. Взех ги в заем и подписах полица, която после плащах. Работата на ресторанта вървеше добре и съдържателят почна да печели добри пари. Парите му валяха като дъжд, както се казва, но въпреки това той не ми връщаше нищо. Константин Константинович изчезна безследно от София и аз пих, както се казва, една студена вода.

Тъй безславно завърши тази сделка с Костантин Константинович, няколко дни след това отидох на Изгрева, където срещнах Учителя. Още отдалеч като ме видя, Учителят се засмя и ми каза: „На окултния ученик не е позволено да прави търговия под каквато и да е форма. Ето защо запомни:

На вълци угощение не давай.

С лисици договор не сключвай.

С мечки приятелство не прави.

С лъвове не се състезавай.

Със змии не си играй."

След като каза тези думи, Учителят ми се усмихна и вдигна ръка за довиждане, и отмина. Аз се поразходих още малко по поляната, като размишлявах върху онова, което току що бях чул от Учителя. Тези думи на Учителя ме разведриха, като прогониха тъгата ми. Зарадвах се, че с малко се бях отървал. Да, десетях хиляди лева, които бях загубил, не бяха много в сравнение с онова, което Учителят ми каза. Не десет хиляди, а милиони струва онова, що бях научил от Учителя.

Свечеряваше се, когато си тръгнах към града, През целия път аз размишлявах върху думите които тези ден бях чул от Учителя. Да, така е, си мислех аз. Когато тези мечки и вълци, лисици и пр. са вън от нас, по-лесно ще се справим, но когато са скрити вътре в нас, тогава борбата е по-сериозна. Тогава се изисква още по-голяма будност от ученика.

Тодор Попов