09 - 190. ВЪЗМЕЗДИЕ

[Ани]

190. ВЪЗМЕЗДИЕ

През пролетта на 1915 година г-жа Веска от село Видраре, бивша Тетевенска околия, излязла в полето да си обиколи нивите. Току-що пристигнала на нивата, видяла как един сокол се спуснал в нивата и сграбчил с ноктите си един заек и веднага се опитал да се вдигне, но тъй като заекът бил доста голям и като се разшавал, соколът бил принуден да го пусне. Г-жа Веска като видяла, че соколът пуснал заека, затекла се и го хванала, понеже той още бил зашеметен. От него си сготвила заешка яхния. Горкият заек, от един неприятел се освободил, попаднал в ръцете на още по-опасен и жесток - човекът.

След някоя година на г-жа Веска й се ражда дете. Голяма била нейната радост, че има рожба, но веднага радостта й се помрачила поради това, че детето било само с една ръка, а дясната липсвала от лакета. Чудела се майката защо съдбата я наказва, като смятала, че никому зло не е направила. Взела да мисли, че Бог е несправедлив към нея.

Един ден Веска отива на гости у едни свои близки, където намерила една брошура със заглавие: „Учение за кармата". Разгърнала я, прочела няколко страници, книжката й се видяла интересна и я поискала да я прочете; колкото четяла, по се увличала, защото там се говорело за великия закон на Справедливостта, съгласно който каквото човек направи на другите, било човек или животно, ще отговаря за постъпките си. Всяка болка, причинена на другите, ще се върне и на оня, който я е причинил. Тази мисъл я жегнала, ето защо тя веднага взела да си припомня колко злини е направила, но й се струвало, че това, което е направила, е дребно, малко и незначително. Тогава тя си спомнила за изпуснатия от сокола заек, който тя хванала и направила яхния. Като се поразговорила със своите близки, от които била взела брошурата, станало й ясно, че често децата плащат греховете на своите родители. Разбрала тя, че детето й страда заради нейния грях и престанала да роптае против това страдание, което й се дава, за да се пробуди нейното съзнание за един по-висок, по-разумен и смислен живот, при който нашето щастие не бива да се гради върху нещастието на другите живи същества.

От този ден Веска се промени. Тя стана друг човек. Тя стана закрилник на животните и страдащите.

По разказа на брат Дочо Диков, Изгрева.