Jump to content

09 - 251. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА


Recommended Posts

251. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА

Една година Учителят, заедно с голяма група, пътувал за Мусала. В групата имало и хора на преклонна възраст. Пътували бавно, с много почивки. Групата била на половината път, когато слънцето вече било на залез. След като групата излязла от боровата гора и навлязла в клековете, стигнали до моста над Рилска река. Там, при моста било определено от Учителя да се нощува, ето защо той пратил няколко млади братя, които да съберат дърва и да запалят огън, и да се сгреят чайниците с гореща вода. Установили се за нощуване на открито. Времето било хубаво и небето ясно. Безброй звезди надничали от небето, сякаш искали да видят как тези хора ще нощуват на открито. Но ето че бързо се заоблачило и почнало да вали. Да се изправим на молитва, казал Учителят. Докато направили молитва и ето, дъждът спрял. Тогава Учителят казал: „Съществата искаха да ни окъпят. Казах им, че нямаме палатки. -Ти нали имаш? - Да, аз имам, но другите нямат, тогава те отложиха дъжда."
На утрото продължили пак при хубаво време. Когато пристигнала групата при хижа Мусала и опънали палатки, дъждът дошъл. Приятелите не протестирали, защото знаели, че планината си има свои капризи. Ту пекне слънце, ту дъжд завали, ту виелица и то само през един ден. Такава е планината. Такава е нашата любима Рила.

Един от групата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...