09 - 252. КОГАТО СЕ ХУЛИ СЛОВОТО

[Ани]

252. КОГАТО СЕ ХУЛИ СЛОВОТО

Работех в железниците. Бяхме на имен ден на един мой колега в град Русе. Имаше много гости, между които и някои от нашите началници. Един от по-малките началници, като видял, че не пия вино, почна да хули Учителя, което аз не можех да понасям и се помолих Господ да не допуска да се хули името на Учителя. И ето, отведнъж се чу силен гръм с трясък, от който електрическата лампа угасна и всички се разбягаха. Когато след малко лампата сама от себе си светна, бяхме останали само двама с именника в тази стая. Това, което бе най-интересното, че в другата стая нито бяха чули гръм, нито лампата им бе угаснала.

Разказал: Чичо Росен.