09 - 272. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДЕТЕКТИВ

[Ани]

272. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДЕТЕКТИВ

Беше пролет. Малки леки облачета се носеха по небосвода. От близката борова гора лъхаше приятен хлад. Топлата майчина гръд на земята събуждаше живота в нея. Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя. Салонът бе препълнен. Пристигна Учителят. Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата. Отведнъж Учителят стана строг. Обърна се към едно лице от публиката и каза: „Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми. Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам аз за него. Това добре да се разбере. Разбирате ли?"

След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон.

По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят. Явно той тях предупреждаваше, Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая,

Георги Събев.