09 - 339. БЪДИ КАТО ТЯХ

[Ани]

339. БЪДИ КАТО ТЯХ

Веднъж един брат се приближил до Учителя с цел да го пита нещо, но Учителят го преварил и му казал да отиде в гробищата, като се спира при всеки гроб да говори най-хубавите думи, най-похвалните и после да иде при него. Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в гробищата и като се спирал на всеки гроб. обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи. След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: „Вие, братя мъртъвци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха, но не се отчайвайте. Имайте търпение, един ден и вие ще бъдете признати и оценени. Кураж, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя. Учителят го изслушал внимателно и му казал: „Сега. рекох, пак ще отидете там, при мъртвите, но сега ще им говорите всичко най-лошо, което ви дойде до устата." /Вие тук всички сте завистливи/ и тъй напразно сте похабили живота си. Вие всички тук сте лицемери и т.н. Ходил той от гроб на гроб и всички ругаел, докато най-после се уморил и се върнал при Учителя да му докладва какво е направил.

„Как изпълни възложената задача?" - го попитал Учителят. Какво ви казаха умрелите, когато ги хвалехте?" - „Нищо, Учителю." - „А когато ги корихте?" - „Пак нищо, сякаш не се отнася за тях." - „И вие бъдете като тях, равнодушни към похвали и укори."

Спомени на един брат.