12 - 9. СЛУЖБАТА ПРЕД ГОСПОДА

[Ани]

9. СЛУЖБАТА ПРЕД ГОСПОДА

         В.К.: Оня случай със „Завета на цветните лъчи"?

         Надка: Как беше той?

         В.К.: С торбата, гдето е била в купа?

         Надка: А да, то на войната пак. И той в торбичка си я имал. Седнали да се хранят, извадил там хляб от торбата в тъмното. „Даже поискахме вода да пием, като отидохме така, светнах, погледнах - кървава водата от убити хора и животни - такова нещо. И имаше хора, с такава вода си натопиха сухия хляб и ядоха. И аз, каза, като съм бърза\, съм си забравил книжката „Цветните лъчи". Отиваме не знам до къде и се сещам и тръгвам обратно." И като тръгва, те някои от другарите му казали: „Абе какво правиш?" Ама те не знаят той какво търси. Отива, като че ли някой го води, отива там на мястото, още като посегнал, напипал същата торбичка с „Цветните лъчи". Такива опитности. И какви хубави писма има писани с брат Боев до Учителя. И той им отговаря. Много хубаво беше. А пък един брат там пак при тати бил от Шумен, ама как се казваше този не знам и пише писмо, вика: „Брат Георге, да напишем едно писмо на Учителя."Той вижда, че човекът по друг начин мисли, пак е добър брат. „Аз имам вътрешен живот, вътрешен път и затова казах нека всеки да си напише поотделно писмото и ще ги пратим в един плик." Оня писал, не знам как е писал. Обръщение обикновено така. Тати му писал: „Учителю благи" и му пише едно духовно писмо. Като се връща тати, тогава Учителят казал: „Георги, много хубаво е обръщението ти, не съм получил досега такова писмо от друг." Това във време на войната, такова нещо имаше. Много неща ни е разправял, но не се помни всичко. Това е най-повърхностно.

         В.К.: Аз си спомням, разказвали са ми, когато са били в тази болница, военната, и накрая получават писмо от Учителя, ама то е било много интересно писмо. И те, никой не знае, само те знаят какво е положението. Той, Учителят, им пише за службата, която носят пред Господа.

         Надка: Много неща има, брат. но аз не ги помня.

         В.К.: То минаха години.

         Надка: Много, много неща има. така е, някои приятели като идваха, все опитностите си разказваха и той казваше своя живот. С това искаше да ги поучава в предаността и вярата в Бога.