12 - 11. ГОЛЯМАТА ТИ СЕСТРА ЦВЕТАНКА СИ ЗАМИНА

[Ани]

11. ГОЛЯМАТА ТИ СЕСТРА ЦВЕТАНКА СИ ЗАМИНА

         Надка: Разбира се, както казват за София, за горницата, във време на съборите, на определени хора се разрешавало да се качват горе. Тати е бил на пост на вратата, други долу още при стълбището, други не знам къде, а баща ми го поставил Учителят на самата врата, откъдето ще се влиза. Идва тази сестра, вижда, че други влизат, излизат, казала: „И аз ще вляза." Тати казал: „Не, теб те няма в списъка. Ти не можеш да влезеш." - „Няма да те питам аз." Казва: „Сестра, моля ти се, недей да влизаш." Не послушва, прекрачва прага и пада на земята. То е, сетих се за този случай.

         В.К.: Тази от Айтос.

         Надка: Сетне я вземат на тарга и я изнасят, на ръце ли я вземат и я изнасят.

         В.К.: Не може да издържа вибрациите.

         Надка: Не може, не може. Тя да благодари, че като отишла в София, е на събор. Пък то Учителят си знай кой трябва да бъде и какво трябва да бъде.

         В.К.: Сега спомняте ли си нещо от съборите? Когато ходеха в Търново?

         Надка: Аз не съм ходила.

         В.К.: Вие не сте ходили.

         Надка: Само един случай. 25-годишната моя сестра, най-голямата, почина. Мама, тати, Донито, Дора са в София. Сестра ми с децата ще бъдат в Айтос, те я оставиха и си отидоха на събор. Те не предполагаха, че ще се случи нещо. И дойде мъжът й от Бургас, взема я, заведе в Бургас и там в един хотел отседнал с лекари, и сестра ми почина. Пък ний дадохме телеграма в София, че кака ми починала и баща ми получава телеграмата. Пък Учителят, тя е била 12-годишна, не, 9-годишна, когато Учителят е идвал у нас. Тя имаше ясновидство от дете.

         В.К.: Как се казваше тя?

         Надка: Цветана. И Учителят е отседнал у дома. Тати във всички къщи под наем, където сме живяли, е вземал по една стаичка повече, където му е молитвената стая - стая за него, място за молитва и Учителят, когато е бил в Айтос викал кака Цветана. Дъщеря й, Надка, ако знаеш, също е така бяла със сини очи, къдрави коси, много хубава жена беше, първата дъщеря на баща ми и на майка ми. И повикал я Учителят в стаичката и приказвали. Тати на работа, мама готви, шета. Един ден тати бил в къщи. Цветанка, много я обичал тати, той много я обичал. Учителят също имал едно много хубаво чувство към нея. Но нас ни няма, не сме родени, никой още. И тя излязла и казала: „Тате, Учителят те вика". Пък тя седяла на едно малко столче и Учителят до нея и все така с ръката я гали, а тя на колене, и се молят.

         В.К.: Това кога е?

         Надка: Това е хе-е във войните.

         В.К.: През време на войните. Да.

         Надка: И тогава кака вижда, ясновидка е, вижда тези, които воюват - на единия главата се отсича, казала: „Тате, двама тука се бориха и на единия му отхвръкна главата." И други работи така е проявявала и тогава Учителят, като е бил у дома, казал: „Цветанке, извикай татко си." Отива тати. Казва: „Георге, ела сега, ти ще си свидетел на известна работа, аз ще седя. С Цветанка един експеримент ще направим." И си слага Учителят ръката на главата на кака ми тъй, както седяли на столчето и тя: „Оле, оле, главичката ми, главичката ми!" И заспива, и почва да говори къде я води Учителят. Но вижда Учителя, като слънце свети той и тя с него нагоре и я завежда в един свят, къде е било сега това, не знам повече, там имало една чешмичка със сребърно канче. Каквото е виждала кака, това е разправяла. По това време е лежала на скамейка. През това време Учителят вижда две същества и казал: „Вградете тази душа." И те сядат от двете страни и тя, като вижда Учителя как лети нагоре във висши светове и вика: „Учителят свети като слънце, като слънце." Чува всички тези работи баща ми и след това Учителят се връща и казва: „Цветанке, хайде да си ходим вече на земята." - „Не, тука е много хубаво, Учителю, не ща да се върна." - „Не, ще дойде време, всички ще дойдем тук, но сега ти ще се върнеш на земята." И след малко събуждат я и пак разправя всичко. Учителят се усмихнал и казал: „Георге, направихме си една хубава разходка с Цветанка."

         В.К.: Сега през това време тялото на Учителя седи на стола.

         Надка: Той си седи, тя също седи.

         В.К.: Той се извлича отгоре.

         Надка: Той се излъчва и нея излъчва и тати си е седял на стола и слушал разговора им.

         В.К.: Тези неща трябва много точно да се казват.

         Надка: Ами аз разказвам както си е.

         В.К.: Защото обикновено някой казва, че Учителят се пренесъл с тялото си.

         Надка: Ама защо ли ги разправят тези неща. На мен не ми е приятно много. Тати не обичаше много да се говори за това. Той беше смирен човек и не искаше много да се рекламира неговото присъствие. Той е направил, но мълчи.

         В.К.: Ето сега това е една много интересна опитност по времето на Учителя. Много интересна. И поучителна. Аз, например, тази опитност не съм я слушал.