12 - 19. БОЖИЛ ИВАНОВ

[Ани]

19. БОЖИЛ ИВАНОВ

         Надка: Бати Божил, рожденият брат на Василка Иванова, също беше един голям пионер на Божието дело в Айтос. Той си замина 32-годишен.

         В.К.: Тези всички приятели, които са около баща ви, нали, в Братството, те по една или друга причина отиват в София, срещат се с Учителя, имат някои опитности. Тези опитности записани ли са?

         Надка: Не, не съм чула. Една опитност има как брат Божил искал да бие попа. Понеже попът пише афиши, те такива дъновсти, събират се в този яхър, че голи, че тъй, чу туй и изпраща проклятие на децата им, проклятие на делото, това вече много години. А пък той е обущар, кърпи обувки, и книжар. Имаше един брат Филип, той беше майстор на обувки. И вече попът прекалил и пише срещу нас и целият г рад пълни. Идва бати Божил, той много предан, тати казваше" „Той мие дясната ръка." Тогава идваха наряди в Айтос, но не по пощата, а по човек. Тати на работа, не може да ходи, чиновник нали е фелдшер. Бати Божил има своя работа. И като отива тати и бръква в джоба да извади плика, бати Божил вади престилката и казва „Кажи за кое село." И тръгва бати Божил, пеш, няма рейсове, няма нищо. От Айтос до Вресово пеша, знае 150 псалми, знае ги наизуст. От Айтос до Вресово знае с колко псалми се отива. 15 или 20 псалми. Чете в туй време. След туй други път отива е Горица. От Айтос до Горица 6 часа път. Знае колко псалми този път ще произнесе.

         В.К.: Той ги чете ли?

         Надка: Той ги знае наизуст.

         В.К.: Боже Господи!

         Надка: Искам да ви кажа каква преданост.

         В.К.: Ние знаем само един псалом. Само един 91 псалом знаем. 

         Надка: Голяма работа.

         В.К.: И ставаше дума за попа.

         Надка: Тати казва: „Как тъй ще се изложим с този афиш и проповед срещу нас?" - „Бай Георге, досега съм те слушал, но да бием попа, трима души сме, няма да те слушам, и в неделя ще я свършим тази работа. След черква, защото гражданите, и те се възмущават." Свършва черквата и почва попът против нас да говори. Ще го биеме, пък пушек да се вдига. Добре, ама в това време има един брат, възрастен, който има 13 рани за Освобождението на България, дядо Сапунов и там се събират, съвещават. Получават едно писмо от Учителя. Пък тогава нашите сестри Учителят е карал да ходят в черквата и на балкона на черквата мамини с бели кърпи на главата и всички пеят с певеца и със свещеника. Обаче тоя това не зачита, ами пак говори срещу дъновистите, независимо от това. Получава дядо Сапунов това писмо и Учителят пише: ..Вие като влизате в черквата, казвате В името на Отца и Сина и Светаго Духа, приемате кръста на страданието, а ще биете попа. Каните се да биете попа."

         В.К. Ха-ха-ха.

         Надка: Дядо Сапунов вика момчето си, Атанас и казва: „Бягай в черквата да видиш чичо си Георги, веднага да дойде, ама веднага да дойде, да напусне черквата." Отива тати. „Сега, Георги, чети, писмо от Учителя има. " Чете писмото тати и веднага бяга в черквата. А другите, които са били, не ги знам. „Божиле, веднага при дядо Сапунов, има писмо от Учителя. После ще видим ще бием ли попа или няма да го бием."

         В.К.: Ха-ха-ха.

         Надка: И отиват у бати Божилови, прочита тати писмото. Божил казва: „Ех. бай Георге, защо не се забави един ден писмото - да го бием, пък тогава да дойде." И той казал, попът: „Аз ще ги пръсна." Тати бе с 16 години гонение, това не е малко.