12 - 27. ПРИЯТЕЛИТЕ

[Ани]

27. ПРИЯТЕЛИТЕ

         В.К.: Аз съм виждал една снимка, като възрастни вече, нали брат Куртев, Минчо Сотиров и Михаил Стоицев, с бели костюми на градината, но възрастни вече.

         Надка: Да, да. Много хубаво работят.

         В.К.: Друго нещо за Минчо Сотиров да си спомняте?

         Надка: Не, нищо.

         В.К.: А за Михаил Стоицев?

         Надка: И за Стоицев също. Стоицев преди години Учителят му казал: „Ти след 20 години ще си заминеш." Обаче наближава въпросната година. Той бил в Айтос и по някого, по някакъв път му се казва: „Продължавам ти още десет години", казва Учителят на Стоицев.

         В.К.: Ама той чува или Учителят казва?

         Надка: Сега не знам, така съм го чула. И точно след десет години той пак си замина, брат Стоицев, точно на десетата година той си замина. Даже писа ни писмо, много искаше да дойде и след обед да отидем до градината, но не можахме. И той доживя, дойде да изпрати тати. Че не беше, тя, жена му, беше малко психично не добре, че не бе се къпал 6 месеца. Боже, гледам косата му фитили станала. Там със сестра Рада от Тополица и една Верка от село Житарово решихме да го окъпем. До кръста, той си е с килоти, сложихме го на един стол, стоплихме вода, аз му измих главата, ама коприна стана тая бяла коса, кака Рада го търка с това, изкъпахме го, надолу вече той или някой брат ли влезе, помогнаха му. Ох, че се радваше, какъвто беше: „Мили дечица, мили душички, стоварихте един товар от гърба ми." Хубави спомени имаме оттам с много братя.

         В.К.: Споменахте преди това за Димитър Добрев. Нещо да си спомняте?

         Надка: Ами нищо. Той беше добър работник,

         В.К.: Сега вие. Тук виждам една снимка, нали, с тези приятели, които са се събрали. Вие контактувахте ли често? Какви срещи правехте помежду си?

         Надка: Ами ние него ден случайно отиваме с една каруца и кон, нямаше рейсове, с тази, една сестра и с дядо Иван, върви, внучката му и аз. Отиваме, дядо им отива на баните да се изкъпе и тъй случайно срещнахме сестра Енчева, Наско, Николай, Атанас Николов, дето е есперантистът, Митко, негов приятел. И викат: „Елате при нас, елате." И там в гората седнахме и хранихме се, и решихме да направим снимки. И си направихме.

         В.К.: Това към коя година е?

         Надка: Ами не мога да си спомня.

         В.К.: Сега контактувахте ли?

         Надка: Кой ли го е писал това?

         В.К.: Не, това аз съм го писал в Бургас - тъмната рокля - Надя Куртева. Аз съм го писал. Сега вие контактувахте ли с околните Братства с Айтос?

         Надка: О, разбира се.

         В.К.: Обикновено къде се срещахте? Ходехте ли в Сливен, в Бургас?

         Надка: А, ние всеки поотделно, но повече, защото гостите идваха у дома, ние имахме по-голяма връзка с приятелите. Те ни идваха. Като дойдат, поканват там нашите приятели и се съберем, и си общуваме, пеем песни. Дам за вечеря по един чай или нещо.

         Веднъж Пенка Кънева, имаше една сестра тя завърши педагогика, редовна учителка беше, но се пенсионира и поиска да дойде у дома. Пък Добри, като вижда една кола, турци карат тикви. Излязъл и рекъл: „Ти продаваш ли ги тия тикви?" - „Продавам ги." - „Дай на мене остена, върви ще ги носим у дома," И ги стоварихме една кола тикви у дома - бели, хубави. Така и тоз брат Васил, имахме там един наш брат, на Бонка баща й. Идва и вика: „Наде, хайде."

         В.К.: А той е брат Васил, да.

         Надка: Да, брат Васил. „Дай да отворим някоя тиква да сварим, че довечера да се посъберем тука у вас." - „Хайде бе, бай Василе, веднага." Сложих в една тава и Пенка у дома. И в една голяма тенджера сварихме две. Дворът ни беше ограден. Туй една комедия е това. И изнесохме тиквите навън да изстиват, врели значи, после счукала съм орехи с пудра захар в чинийки на всички, така масите са сложени, отиваме да видим тиквите. Пенка излиза и вика: „Наде, ела, моля ти се, да видиш." На съседа три магарета. Двете магарета захванали да ядат едната тиква, пък третото магаре на тази страна в тенджерата и си пъхнали главите в тиквите, в тавата. И аз като отидох, като видях викам: „Оле Боже, какво става." И като се обръщам, гледам - другото магаре в тенджерата. Грабнах един кол и хукнах да го гоня.

         В.К.: Ами нали огънят там не гори ли?

         Надка: Няма огън, те, тиквите са в тенджерата ми, нали са сложени да изстиват.

         В.К.: Ха-ха-ха. Ядат варени тикви.

         Надка: Вземах аз една пръчка и ги изгоних. Викам: „Пенке, трябва да я хвърлим." - „Как, вика, ще я хвърлим? То е магаре, муцуните на магарето, вика, са чисти. Магаре пие само бистра и чиста вода, докато овцата може да пие мътно." Избухнах в смях. И направихме така, с чистите муцуни, взехме тавите и дойдоха всички. Викат: „Их, че хубава тиква." И наистина много хубава, като локум тъй хубава тиква. Ах, че хубава тиква, ах, че хубаво е приготвена. Наистина хубава, и сладка, и хубава. Направена много хубаво. Аз вече, като вземат много да хвалят, ставам от масата, влизам в стаичката да се смея, И Пенка вика: „Разбирам те, че гледаш да не избухнем." Като свършиха яденето, викат: „У, Наде, много хубава тиква." Пенка вика: „То има причини." Ха-ха-ха. Аз я погледнах. Тя ми смига и вика: „Остави ме сега аз да кажа стойността на хубавата тиква. " И те: „Кажи, кажи, Пенке, не слушай Надито, кажи!" - „Пенке, моля ти се, няма да кажа" - „Кажи бе, моля ти се." И тя разправя и за слушам. Пък той и Добри дойде късно, че и той не разбра, даже и на него не бяхме казали. И като взехме да разправяме и те викат:" А, муцунката на магарето е чисто, те там са чисти." Обрахме всичко, наистина обрахме го така, ама бяха големи тиквите и големи тави, голяма тенджера, имаше за три магарета и остана даже. Такива спомени. У дома винаги беше приятно.