12 - 39. ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ В ГРАДИНАТА

[Ани]

39. ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ В ГРАДИНАТА

         В.К.: Сега през 1942 година брат Георги Куртев се установява на градината.

         Надка: Да, виж тези подробности аз не мога да ти ги кажа, защото не помня.

         В.К. Но той вече е възрастен.

         Надка: Ами възрастен, пенсионер. Ами виж какво, по нареждане на Учителя, казва му: „Ти ще се прибереш на градината и няма да слизаш много в града. Там ще се подвизаваш." И баща ми остана верен. И веднъж Минчо Сотиров пише на тати: „Брат Георге, аз заминавам за София, ела до гарата да се видим." И баща ми отива и си поприказвали и казал: „Поздрави Учителя." Той казал: „Учителю, имаш поздрави от брат Георги." - „Аз нали съм му казал да бъде на градината?" - „Ама аз го повиках с писмо, да се видим." - „Ето така може."

         В.К.: Има някоя духовна работа, мисия там, щом Учителят го е пратил и затова не му се позволява да напуска.

         Надка: Ама много той се подвизаваше.

         В.К.: Ви е неудобно да говорите за баща ви.

         Надка: Да. много. Той беше, когато този Марин, има там на Георги Маринов от Нова Загора - ръководителя - неговият син има вила.

         В.К.: Който беше златар.

         Надка: Да, златар е този брат Георги. И този, неговия син пък направи до градината голяма вила там и казва там, мен са ми го казвали други, които са били там на градината, в мое отсъствие. Веднъж ръководителите били повикани от Учителя на среща в София и като разговаряли, Учителят между другото казал: „Всички сте добри, но най-добър между всички вас е брат Георги Куртев. Стремете се всички да станете като него." Това е от сина му Марин, казва го на всеослушание на градината между няколко приятели. И после някой ми го каза. Това е.

         В.К.: Ето вижте, вие ни разказахте много неща, които друг никой не може да ни каже.

         Надка: Сега отиват офицери на градината и така на разговор. Баща ми беше много умен и практичен човек. И казва: „Иринке, набери малко грозде, начукай малко бадеми, да почерпим", но вън, на скамейката на градината. Сяда тати с тях и те разговаряли. Останали удивени от неговата мисъл и неговия разговор и казват му: „Как сега вий вярвате в Бога?" Той им казал: „Вий виждате ли сега слънцето, което грее? Тъй, както за вас е действително, че слънцето огрява земята, за мен е, че съществува Бог, за когото аз живея и работя." В този дух е бил разговорът им. Гости като отидат, приятели, той все ги изпраща до чешмата. И сега отива да ги изпрати и тях. Потупал го генералът и казал, че е умен човек, защото баща ми не е против комунистите, не е бил по това, той си е бил праволинеен в Божествения път и те много го харесали. Водили хубав разговор, аз не го знам, разбира се, какъв е бил разговорът, но после ми каза и Иринка даже разправяше, толкова хубаво, те го хванаха каза и викат: Вие сте като генерал и като видяли снимката. Ето, снимката говори, вие сте човек на делото. Не мога да предам думите, които те са казали.

         В.К.: Тук, на снимката на колко е години баща ви?

         Надка: Не мога да ви кажа. Тука имаме друга снимка. Тук той е по-млад, направи снимка и подари на всички ни по една снимчица. Да, това е същата снимка. На този формат на лицето тук ще го видите. На гърба пише: Георги Вълчев Куртев, роден 3.03.1870 година, град Айтос, 27.08.1945 год, град Айтос - неговият почерк. Той имаше толкова красив почерк, Борис му е виждал, цели тетрадки на времето са писали. Казва: „Такъв почерк, толкова красив." Но той със средно образование, фелдшер, това-онова. Обаче има хора с образование, но грозно пишат.

         В.К.: Тук виждам една снимка в айтоската градина.

         Надка: Да, да, дали ме има тук някъде?

         В.К.: Да. минаха много години и няма кой да разказва. И ето, вижте вие колко работи ни разказахте сега. Това е едно допълнение към вашия предишен разговор и за мене е много ценен този разговор.