15. Писмо

[Ани]

15. Писмо

21. VIII. 1933 г., понеделник

Уважаеми господине,

Може би ще Ви стане чудно, че Ви пиша. И защо да не Ви пиша, когато имам пълно право и пълно основание за това? Ще ми възразите: „Докажете това." - Ето: като Ви грее слънцето всеки ден и Ви дава живот и здраве, не е ли това едно писмо отдалечен мир? Също като отивате при чистия извор, от който се струи като кристал бистра водица, за да утоли жаждата Ви, за да Ви умие и окъпе, не е ли това едно писмо, с което природата Ви говори и Ви съобщава нещо? Ами като се докосвате до зрелия и сладък плод в градината, за да се потопите в ароматичните му сокове, не е ли и това едно препоръчано писмо до Вас, с което Ви съобщават нещо? Ако пък знаете да четете тези писма, ще видите, че чрез тях Ви се съобщават най-хубавите и най-радостни новини, чрез които Вие се приближавате до оная тайна врата, която се отваря само на разум­ните и отворени души и през която се влиза в света на Светлината, на Истината, на Мира и Свободата.

Аз чувствувам, че душата Ви ожида да прочетете тези писма. Но нека се знае, че съдържанието на тези писма е обширно като вселената. Все пак, обаче, и ний, малките деца, можем отчасти да четем според силите и способностите си тези писма. Слънцето ни говори, че ний трябва да имаме ум, светъл като него, да знаем законите в природата и в човека и още много, много ни говори То! Изворът пък ни казва: да бъдем безкористни като него, да даваме, без да искаме отплата и да сме отворени за доброто. Най-сетне, плодовете ни напом­нят, че човекът, който представлява едно голямо дърво на живота, може да дава своите плодове - добродетелите си, на всяка душа, която е гладна. Само тогава човек ще се приближи до портите на новия живот, като чете и разбира книгата на живота.

Потоци кръв се разляха за добиване Свободата, Истината и Мира и въпре­ки това човекът и до днес е роб на греха, и до днес лъжата го разяжда и насилие­то го убива. Защо? - Защото още не се е научил да чете писмата, които природата му изпраща чрез слънцето, изворите, плодовете и чрез безброй други дарове на живота. Затова нека бъдем като слънцето, като изворите и като плодовете - да даваме безкористно на познати и непознати, на приятели и на неприятели. Ами аз не съм ли едно малко слънце, един малък извор или един плод, който без шум, доброволно ида да Ви огрея, да Ви утоля жаждата, или да Ви нахраня? Тогава с право приемете и моето писмо, мислите на което не са мои, а са взети из книгата на Великия живот, по която пишат само мъдреците.

Ето някои от мислите на Мъдреца:

„Мисли като Бога. Върши това, което Той иска, и ти ще реализираш копне­жите на своята душа.

Дръж в ума си свещената идея: да мислиш за всичко, което Бог е направил за тебе от начало на създаването досега.

Не влагай надежди в дядо си, в баба си, сиреч не очаквай те да умрат, за да получиш наследството им; или другояче казано: не върви по стъпките на старата, отживяла култура!

Насади нивата, която Бог ти е дал - твоето сърце, твоя ум и твоята воля, и на тях разчитай! В тази нива е Божественото, него разработвай и на него се надявай. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек.

Дръж се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можеш да отваряш както твоето сърце, така и сърцата на всички добри хора.

Да обичаш човека, това подразбира да откриеш в него една добродетел.

Да обичаш човека, значи да виждаш Бога в него. Виждаш ли Бога в човека, това подразбира познаване на нещата, т. е. да виждаш всичко ясно, без да се заблуждаваIII.

Каже ли човек, че Бог живее в него, той трябва да подразбира цялото човечество, всички живи същества на земята и на небето - цялото Битие.

Така ако схваща човек, значи разбира Истината.

Смисълът на живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, към която всеки се стреми. Същината е пък цялото битие: растенията, животните, хората, слънцето, луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т. н. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми.

Добрите мисли, чувства и постъпки са най-великото нещо, което човек може да направи и да даде."

Чрез пощата Ви изпращам брошурата „Човешкият дух", която представ­лява една малка струичка от големия източник, който вечно извира и носи сила, живот и здраве. Ако брошурата Ви хареса и ако желаете да пиете от този не­изчерпаем извор, отнесете се до следния адрес: Редакция на списание „Житно зърно", пощенска кутия N? 271. София.

Божията светлина и благодат да пребъдват във Вас и да Ви ръководят всякога в живота.

Послеслов:

Преди две седмици, на връщане от Витоша, по пътя Учителят е казал на придружаващите Го ученици следното: „Много братя и сестри желаят да работят духовно, а се страхуват за насъщния и за други нужди. Напразно се страхуват, защото не знаят, че ангелите и цялото небе ще им подредят благоприятни усло­вия и те няма да гладуват и да търпят лишения." (Предадено от брат Добрев.)