27. Аурата на къщата

[Ани]

27. Аурата на къщата

1 ноемврий 1935 г., петък, 4 ч сутринта

Глави: 13. [от] Марка, 2., 3., 4. от Първо послание Петрово.

Небето ясно, звездно. Време студено. В 5 ч - на клас.

Слънцето се показа накрая на гимнастиките. Изгревът беше ясен, оранжево-жълт.

Към 5 ч следобед Учителят дойде в моята стая, поканен от мен. При мен беше дядо Стоян, работеше в стаята ми прозорците, а до вратата имаше войник, беше дошел на Пеньо братов син Таньо. Изведнъж аурата на къщата се промени, пречисти се и всичко светна. Освети се къщата, пречисти се атмосферата. Неизказана радост почувствува душата ми. Плувнала бях в мир и блаженство! Като че ли Учителят си беше оставил двойника Си, че чувствувах и още чувствувам живо Неговото присъствие. Радостта беше толкова много, че не можеше да се издържи, без да се сподели с близък приятел. Повиках Савка на вечеря. Радвахме се и двете. Отворих си Светото писание. Падна ми се Първо послание на Йоана. Спах в новата къща.

 

1-ви ноемврий 1935 г. Празник на народните будители и на Царица Йоана, аз влязох в къщата.