7. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев от 31.VII.1929 г.

[Ани]

7. Писмо на Боян Боев

до Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев

от 31.VII.1929 г.

София, 31. VII. 1929 година

Любезний брат Пеню и сестра Елена, Н. Л. К. Б. Л.! [Няма Любов като Божията Любов.]

Пиша ви днес, в сряда, вместо в понеделник, за да мога да ви съобщя по­точни работи. И наистина, днес брат Симеонов съобщи в школата, че за екскур­зията до Еди-гьол ще се тръгне оттук на 7. или 8. август (сряда или четвъртък) и ще трае 10-15 деня. И Учителят ще дойде. Аз не съм решил още дали ще отида. Като дойдете вие на Еди-гьол, моля, предайте платнищата на брат Тодор Стоиме­нов и с. Паша (жълтото платнище е на брат Стоименов, а двете бели - на сестра Паша).

Тук лекциите и беседите си продължават. За курсовете още няма нищо съобщено. Тъй че, за курсовете не мога до ви съобщя нищо.

Когато изложих на Учителя за вашето намерение да останете и да учите и го попитах за неговото мнение, той каза, че това е добро, ако намерите там условия да учите.

Със сестра Янкова говорих. Предадох й писмото. Тя ми каза, че г-н Янков бил от една седмица във Варна по някоя работа и там щял да остане още доста време. На г-н Янков му казали в Министерството, че Министерството възложило на окръжната инспекция да назначи учител (макар и с. Равна да е държавно училище) и то не сега, но когато сестра Елена отиде в с. Равна и пише отгам колко са учениците. Тогаз в инспекцията ще могат да решат, че трябва за Равна един нов учител. Сестра Янкова каза, че не е сигурно дали брат Пеню ще се назначи. Г-н Янков имал връзки с инспекцията, но не съвсем силни и затова не било сигурно.

На брат Георги Събев казах да не пуща никого в бараката. Той каза, че спи на тревата вън, а само денем си прибира леглото в бараката. Той и Влад ми предадоха вашите писма. Сестра Еленка има запис от Годеч, а брат Пеню - от с. Опака, от пунктовия учител. Брат Пеню има и картичка от Попово от Н. Хр. Русев, с която му съобщава за изпращането на записа. Той моли да му се обадиш за получаването на сумата 2370 лв.

Брат Пеню има две писма от с. Крепча от Лазаров. С първото писмо, от 17.VII., той пише, че ви изпраща единия екземпляр от писмото, с което окръжната инспекция ви съобщава, че сте уволнени по подаване оставка от 14 септ. т. г. В писмото е приложено и писмото на инспекцията. В писмото на инспекцията се казва да представите на пунктовия учител препис от това писмо, заедно с фор­мен акт за напущане на длъжността. Във второто си писмо г-н Лазаров ви пише за бюджета: За български учител били предвидени 13 500 лв. заплата за времето от 15.IX.1929 г. до 31.111.1930 г. На него като секретар и главен учител се пред­виждат 24 000 лв. и добавъчни 2400 лв. - всичко става на сума 183 000 лв.

Ще наредя да получите от някой наш брат в Еди-гьол 500 лева. Тук животът си тече както и по-рано - красиво. Нарядът със стомните се прави. Напоследък стават няколко пъти вечерно време спявки в салона под диригентството на брат Симеонов за разучаване на 4 гласа „Нева санзу" и „Ти съзнавай, ти люби".

Как върви ученето? Пишете подробно, или по-добре, ще разкажете, когато се видим.

Пожелавам ви плодотворно прекарване в тези свещени места. Как е времето там?

Сега ще ви кажа някои основни мисли от беседите на Учителя.

I. Неделя, 21.VII.1929 г.:

„Всички хора в света страдат от болестта безлюбие. Най-първо ще разбе­реш, възприемеш и приложиш любовта и тогаз .ще отидеш при своя Учител. И от приложението нататък почва истинският живот. Всеки, който няма любов в себе си, той е мъртъв. С един дребнав живот какво ще направите? Идеите и мислите, които днес ви дойдат, те ще бъдат съдбоносни за вас. Като дойде свещената идея, не я отлагайте. Днес е благоприятното време.

Ще вършим това, което мъдрите вършат. Вън от любовта няма съществува­ние. Когато болният се свърже с живота, у него става една реакция. Ако Бог живее в тебе, този разбойник, който носи пушка, ще я остави.

С раници няма спасение. Божият живот не допуща да имаш омраза към никого. Истинската любов иска да даде. Любовта всякога дава много, но малко взема. Няма да се усъмниш, че другите са взели повече, защото от този ден почват твоите нещастия. Ако уредите работите си отвътре, ще ги уредите и отвън.

Сряда, 24.VII.1929 г.:

Размишление върху благостта.

В разумната природа съществува един закон на съотношение на формите, на силите и на разумните същества.

Да обичаш всички, без да очакваш да те обичат.

Животът на всички ви, от единия другия край, е извънредно груб. Черният цвят показва падение, користолюбие. Водата смекчава коравостта на нещата в света. Има един живот, който смекчава: то е Духът.

Когато живееш чист и свят живот, то е най-хубавото. Да живееш по Бога - то е да няма никакви пречки.

Първо - любовта. Второто е законът на мъдростта и на светлината. Третото е свободата. То е постижението. Да не мислиш, че като си направил връзка с Бога, много си постигнал. Ти си още бръмбар в Божествения свят. Но ще благода­риш, че си бръмбар в Божествения свят, отколкото да не познаваш Бога. Ние сега, понеже живеем в света, постоянно се цапаме и затова трябват страдания, за да се чистим.

За да придобием дарби, трябва някое велико същество да се е допряло до тебе.

Петък, младежкия клас, 25.VII.1929 г.:

Всеки човек, който може да се оправдава, е талантлив. Също и когато защищаваш някого, ти си талантлив. Невежеството е един момент; то не е един непреривен акт. Щом човек се обиди, у него има едно малко отклонение. Талант­ливият човек е една запалена свещ. Всеки, който започва с нула, свършва с шест, а всеки, който започва с шест, свършва с нула.

Вие трябва да знаете да обръщате вашите обиди. Ако в дадения случай вие не можете да изтълкувате една ваша погрешка, вие грешите.

Неделя, 28.VII.1929 г.:

12. гл. от Лука

Обикновените работи са неразбраните работи в света, от които зависи целият живот. Има един момент, от който зависи щастието на човека: той е когато вземете едно съвършено безкористно решение.

Щастието седи в малките работи. Щастлива душа е тази, в която няма абсолютно никакво съмнение. Всичко онова възвишено, благородно, красиво, което действува в хората и във всички други същества - това е Бог.

Животното е съществото, което ходи по своите чувства. Човек е този, който мисли. Ангел е този, който ходи по своята светлина. Син Божи е този, който ходи по своята любов.

Човек, който няма любов, не може да бъде свободен. В любовта седи свободата. Аз бих желал вие да разберете какво нещо е любовта. Любовта носи безсмъртие, здраве, интелигентност, разумност, щастие, слава. Няма нещо, което любовта да не носи. Най-първо, като дойде любовта, тя внася една приятна светлина и всичко се осмисля. Считаш се способен на всичко. Любовта е основа на Божествения свят. Тя не е достояние на човешкия и ангелския свят, а на Божествения. Човешкият и ангелският свят не могат да съществуват без любов­та. Всеки един може да дойде до безсмъртие. Онзи, който дойде до любовта, влиза в безсмъртния живот. Ако ти не можеш да намериш този живот, ти не си намерил Бога. У всеки един от вас при най-големите скърби, страдания идва един момент, когато проблясва Духът, после пак изчезва. Постоянно невиди­мият свят ни запалва. Иначе ние клоним всякога да изгаснем.

Противоречията в живота са задачи, които трябва да разрешим. Всичко е постижимо за разумния човек.

Христос казва, че Духът, Светият Дух ще дойде. То е един момент, но това, което Той ще извърши, ще бъде съдбоносно. И после Той всякога ще те посещава. Та затова всички да бъдат вътре в себе си чисти. Под грях разбирам прекъсване на нашето съзнание.

Казано е: „Дух Свети ще ви научи."

Сряда, 31.VII.1929 година:

108 псал ом, 2гл. от Ефесяном.

Онези, които нямат дълбоката наука, не знаят как да украсяват себе си вътрешно и се украсяват външно. Отвън се правят нещата, когато хората са деца, а отвътре - когато са възрастни. Твоите страдания са радост за другите, а твоите радости са страдания за другите.

Ще започнете да се занимавате с онази, Божествената наука. Чистият по сърце никога не губи. Колкото повече вземат от него, толкоз повече изворът тече. За да бъдем синове на Бога, трябва да носим лошавините, греховете на света. Христос понесе греховете на света. Самата душа в своята същина не може да греши.

Любовта - това е Божественият език. Та, ще се учите сега на този нов език.

Някой може да каже: „Учителят всичко е казал." Много се заблуждавате. Аз още нищо не съм казал. Това го помнете! Отсега нататък има да се казва. Вие казвате: „Остаряхме." Отсега нататък трябва да се подмладявате. Отсега, който не се подмладява, ще бъде бит. Оставете мъртвите да погребват своите мъртви. Затова трябва да влезем да живеем в изобилието на благодатта на Божията любов. Постарайте се всеки ден по 10-20 минути -1/2 час да мислите, че сте малко дете, на 7-8 год., ходите с читанка и букварче на училище, баща ви ви праща.

Когато срещна кокиче, бръмбарче, аз ги считам за деца на ангелите.

С братски поздрав: Б. Боев