39. Времето на малката мисъл

[Ани]

II. тетрадка:

Из разговорите с нашия любим Учител

на Изгрева и на планината

Слушала сестра Ана Д. Шишкова

Из разговорите с Учителя на обеда в малкия салон, след гимнастичните упражнения в големия салон, на обеда при масите на двора и при екскурзиите.

39. Времето на малката мисъл

3 февруари 1935 год. на обеда в малкия салон

Един човек видял мишка в капан.

 

- Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро.

 

- А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал.

 

След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила.

Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие.

Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците.

Появява се един малък облак. Дохожда буря. Тя изгонва облака, градуш­ката. Значи страданието те пази,

На един човек му казали да отиде за 40 дни в Цариград и да се върне. Тръгва. Говори и почива, говори и почива и закъснял. „Господи, да стигна някъ­де конче, да се кача, да си почина" - си думал той. Стигнал турчин с кобилка и конче. Турчинът му казал: „Имам милост за кончето, я го поноси!" „Господи, защо тъй?

^:

- замислил се той. „Щом си закъснял, ще носиш кончето", му отго­ворил Господ.

Та, не пропущайте времето, случая - всяко нещо навреме.