74. Реалното богатство

[Ани]

III. тетрадка:

Из разговорите ни с нашия любим Учител

на Изгрева - след беседа и гимнастики, на обеда и на Витоша

Разговори с Любезния наш Учител.

74. Реалното богатство

1937 г.

Нагрей с любов някого, да му излязат хубави чърти. Не всичко се радвайте!

Като дойде Божият Дух, Той ни опитва душата.

1936 г.

Човек се лъже, че може да открадне нещо. В това седи лъжата. Богатият се заблуждава, че богатството е негово и че може да открадне. Като ти вземат златото, пак си дойде при тебе. Е, тогава кой ще те обере тебе? Опасността е, че вярваме, че ни е откраднал. Невъзможно е да крадеш. Лъжата е, че мислиш, че като крадеш, ще забогатееш. Не вярвай в което не е! Старо вярване е, че вярват хората в което не е. Страданието е тайна. Като я научиш, ще дойде откровението. Реалното богатство на човека е в тайните, а откровението е, когато сме се запознали с тайните. Лъжа е, че вярваш, което не е: че ще ум­реш, че ще отидеш в рая, в джендема. Лъжа е това. Съгрешиш - в джендема си; направиш добро - в рая си. Щом имаш живота, ще дойде златото при тебе. Като дойде умът ти, силата ти ще дойде. Като изгубиш Любовта, ще изгубиш живота си и като изгубиш живота си, ще изгубиш златото си. Умът не се губи, то е лъжата. Отвържеш въжето, с което си вързан - ти си се отдалечил от ума си. Умът не се губи, но нямаме съответствующа дума.

Не вярвайте в туй, което не е. Не вярвайте в лъжата. Лъжа е всичко, което не може да бъде. Умрял някой е лъжа. Обрали го - и то е лъжа. Само е олекнал. С парите заедно повече тежи. Като обереш една круша, другата годи­на пак ще роди круши. В „Хиляда и една нощ" за 24 часа какво ще направите? Като влезе човек в Божествения свят, тези неща нямат същина. В Божестве­ния свят крадецът остане вън. Всяко нещо ще се върне, откъдето е дошло. При нас се връща нашият и добър, и лош живот. Представете си, че половината хора са богати, половината - сиромаси. Богатство, чест, слава е суета.

Нито умира човек, нито изчезва. Заличите картина от книгата - нищо не е придобила книгата при залепването и отлепването. Сянката се прибрала у дома си. Мислим, че сянката се е изгубила. Човешкият свят е сянка на реалния, Божествения. Човекът се мени. Човекът не е в промяната. Божественото се уголемява и смалява, еднакво е важно. Материята на дървото образува семка, а силата на семката образува дървото. Едно дете нарисувало слънце. Увеличи­ли го, но пак не е увеличено. Не виждаме реалността каквато е и не представ­ляваме я. Човек не е, което се представя. Ако обърнете реалността, ще имате най-голямо нещастие. Безграничното е най-хубаво. Което се постига, не е ре­ално. Което не се постига, е реалното.

Бъдете съвършени по любов, знание, справедливост, като Бога. Може сянката на реалността да обхванете. Реалността и като плод може да я обхва­неш. Да разбереш реалността не значи обгръщане и обхващане. Един ден, и да искаш да умреш, не можеш да умреш. Мислите, че имате врагове дяволи. Уми­ра - значи отишъл „у мира".

Остарявате, че искате някой отвън да ви направи щастливи. Вие сте щас­тливи, но не вярвате във вашето щастие. Да се освободим от което е.

Вяра значи като детето да вярваме, че дъжд ще вали - то е вяра. В един уреден свят си. Като служиш на Бога, и сиромах, и болен няма да си. Цветята на слънце са хубави. И който служи на Бога, е здрав. Грей се на Слънцето, после го учи. Не чакай да познаеш Господа, тогава да Му служиш.

Слугувай на Господа беззаветно с всичкото си сърце, ум, душа и дух.

Старото да седи, но да се опита новата система на възпитанието. Да желаем общото добро за всички. Ако само за нас желаем, е алчност. Омраза­та е само за един. Двама едновременно не можеш да мразиш. Да имаме мате­риално, колкото ни трябва. Да се създават и се подкрепят. Сиромахът е мъд­рец. Щом е мъдрец, не е сиромах.