8. Стихове в сп. „Житно зърно"

[Ани]

8. Стихове в сп. „Житно зърно"

Списание „Житно зърно" (1928-1930) публикува нейни творби, посветени на Учителя, на радостта от природата и благодарността й към Бога.

УЧИТЕЛЯТ

По стръмен път той кара земните си дни,

с железни мишници подхванал им юларя.

Очите му - световните везни.

С незнайни ключове законите отваря.

Камшик му са в ръката злите ветрове

С вулкани, мълнии той разговаря.

И по земята, наторена с трупове,

чертае пътища за нови поколения.

Минути му са всички векове.

От други мир денят му с вихренни трептения,

към тоя светъл мир в сърдцата мост гради

от мрамора на своето търпение.

Прекарал го е той през светлите звезди;

през озарените недра на тишината

ще мине, който се от дух роди,

и който се не заслепи от светлината

и в пламъците й не изгори,

и той ще хване тъй в ръце съдбата

като възкръсналият своите зори.

(сп. „Житно зърно", год. IV, кн. 6-7(IX.-X. 1928), с. 204;

публикувано и в „Избрани песни", София, 1931, с. 76)

МОЛИТВА

Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата

На сън, на яве, в глечер и пустинен зной.

Дали молитвата ми не достига небесата,

дали аз не намирам в себе си покой, -

оназ звезда, която всекиго към Тебе води?

Със камъни ме все замеряш от зори;

назад повика всички тез, които ми проводи,

в сърдце ми всичките кумири изгори.

И пак към Тебе стълбата възлизам на колени

с молитва, да прогледат моите очи, -

да виждам, че и сълзите ми са благословени,

да чувам говора на всичко що мълчи.

Скръбта на агнето, - звера и стона на дървото

да екнат в струните на моите гърди.

И скитница, нарамила аз злото и доброто,

да пея песните на Твоите звезди.

(Житно зърно, год. IV, кн. 3 (IV. 1928), с. 91;

публикувано и в „Избрани песни": София, 1931, с. 78.)