10. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов

[Ани]

10. Спомен за Учителя:

Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов

Учителят Петър Дънов присъствува и в ръкописните спомени на Мара Белчева:

Светлият четвъртък, 23 април 1925 г.,

(след атентата в църквата „ Св. Неделя"]

Вървя, не зная де отивам. Нозете ми ме водят. Ето ме пред тихия, благ дом на Учителя. Влечеше ме там отдавна. Но все не смеях, както и много други, за да не предизвикаме стражата отсреща и току до тоя дом, под една и съща стряха, е домът на един червен комунист[1]. И тука les extremes se touchent [2].

Чакам реда си в двора. Градинката ме среща в новата си премяна. Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи. Пристига един брат - още един. Говорим за мълчанието - за езика. Малко думи като вдъхновение, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души. Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце.

Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем.

Говорим и за починалите в храма „Св. Неделя". Техните души като откуп- на жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близки­те им със скръбта си ще им помогнат.

Тука ме извикват при Учителя. Има отсянка от общата скръб по лицето му. Но как e тихо и приветно при него. Друг мир витае тук. И веднаж през прага, чувствуваш всички най-мъчни въпроси разрешени. Иде ти да се върнеш, да го не безпокоиш. Но нещо по-силно те влече. Тъй леко се диша тук. Тялото вече се не сеща. То е само души. И сякаш чувам друг глас говори из мен: - „Учителю?, дойдох едва сега за праздниците." Всяка дума кънти куха в това пропито с истина мълчание. Той знае вече всичко.

- Отидоха и ще отидат още много невинни жертви - рече той. Главните виновници на тая страшна катастрофа не са тука. Българите са най-жестокият народ, но техните комунисти, сравнително с другите, са най-добрите. Свеще­ниците като праведни души трябваше да предвидят това, което стана. В същия този храм съм бил анатемосан. Защо? Загдето проповядвам учението на Лю­бовта ли? Бог е Любов. И както има въздух, който дишаме, тъй има Бог, когато се любим.

Слънцето прониква през най-тясната междина. Отваряйте прозорците на вашата душа. Пръскайте и вие Любов.-Пред нищо не се спирайте. Общес­твеното мнение ще бъде първата голяма вълна. Докажете, че има Бог - втора­та. Промъквайте се през вълните.

 

- Може ли засега Вашето учение да бъде приложено всякъде?

 

- Семката се не дели. Само кога фиданките израстнат, можете да ги де­лите.

 

- По същия ли начин както учите Вие, да учим и ний?

 

- Не, всеки индивидуално. За да се справиме с неща и случки, трябва ни медиумът на природните закони. За истината - медиумът на разума. А за лич­ните отношения - медиумът на Любовта.

 

Питам едного: Как би си набавил оръжие, ако те нападнеха няколко въо­ръжени лица, без да паднеш в плен? Той мълчи. - Ако ти имаш силна вяра, само като ги погледнеш, те ще се вцепенят. И след като ги отминеш, върни им пак тяхната сила. А вашата вяра, знаеш ли на какво прилича? В Америка има обуща, които струват само един долар, подметките им са от мукава. Затова, който има такива обуща, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие - има Бог, дойде ли скръб - няма Бог за вас.

„Сатана, сатана е в църквата", викал един, държащ се за главата, бягай­ки навън от оная църковната катастрофа. - Усмихнат, той разправя това. И като гледах тази детска усмивка, като слушах тия мъдри негови съвети, питах се, как могат кал да хвърлят върху тая глава на флорентински Омир, и то най- вече ония, които никак го не познават?

- Учителю, казват, че Вам в други страни предлагали много по-добри условия за работа, отколкото в нашия злополучен край, но къде повече има нужда от Вас?

 

Той не ми отвърна, но в мълчанието му имаше повече, отколкото и в най- силната човешка дума. [В оригинала това изречение е задраскано.]

Мълчанието му говореше с Бога.

----------------

[1] Домът е къща-близнак на ул. „Опълченска" 66, съществува и днес, през 2002 г. В другата къща-близнак е живял Георги Димитров. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

 

[2] les extremes se touchent (фр.) - противоположностите се докосват. (Бел. М.И.)