Ани Публикувано 14 Август, 2013 Сподели Публикувано 14 Август, 2013 2. Сп. „Всемирна летопис", год. Ill, кн. 4 (XII.1923 г.) Из цикъла „Рилски сонети" ОЛТАРЪТ Сградили дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи - като в сърдца, които спомен грее - оглеждат се в вечерний час вълните. И мълком, в устието се подйели, нахлуват свилената плащ прозирна молитви от кадилницата стара, подйети и от върховете бели. И във море молитствена измирна угасна полилея над олтаря... ХИМНИ НА ВЕЧНОСТТА Прилетели вуали разноцветни, Се вият около планинский вир, - око сред омагйосания мир, премрежено от бленове заветни. И в техний дъх ту притъмней, ту светне из мрака разтопеният сапфир, окото на застаналий кумир, заслушан във акордите обетни. И химни леят се във тишината от арфата злата на вечерта, надежди сякаш цъфнали в небето. И в тоя шемет втъвам аз в скалата - стопено в химните на вечността трепти магйосано око - сърдцето... Мара Белчева Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване