2. Сп. „Всемирна летопис", год. Ill, кн. 4 (XII.1923 г.) Из цикъла „Рилски сонети"

[Ани]

2. Сп. „Всемирна летопис", год. Ill, кн. 4 (XII.1923 г.)

Из цикъла „Рилски сонети"

ОЛТАРЪТ

Сградили дивен там олтар скалите,

където езерото химни пее,

и от гредите виси полилея

и буди във олтаря по стените

изваяните образи на дните:

отшелници, царе, архиереи -

като в сърдца, които спомен грее -

оглеждат се в вечерний час вълните.

И мълком, в устието се подйели,

нахлуват свилената плащ прозирна

молитви от кадилницата стара,

подйети и от върховете бели.

И във море молитствена измирна

угасна полилея над олтаря...

ХИМНИ НА ВЕЧНОСТТА

Прилетели вуали разноцветни,

Се вият около планинский вир, -

око сред омагйосания мир,

премрежено от бленове заветни.

И в техний дъх ту притъмней, ту светне

из мрака разтопеният сапфир,

окото на застаналий кумир,

заслушан във акордите обетни.

И химни леят се във тишината

от арфата злата на вечерта,

надежди сякаш цъфнали в небето.

И в тоя шемет втъвам аз в скалата -

стопено в химните на вечността

трепти магйосано око - сърдцето...

Мара Белчева