3. Сп. „Всемирна летопис", г. IV, кн. 9 (IX,1926 г.)

[Ани]

3. Сп. „Всемирна летопис", г. IV, кн. 9 (IX,1926 г.)

НОВОРОЖДЕНИЕ

Шуми гората. Вихър пей.

Отварят се, затварят небесата.

Душа ми плаче и се смей, -

душа ми, пълна с обич свята.

На служба в Божия олтар,

от ароматен дъх опиянена,

разлива тя роса-нектар

във всеки цвят новородена...

УЧИ СЕ...

Учи се ти от туй планинско цвете:

то мълком в висини цъвти,

пчелите му изсмукаха сърцето

и вихърът го не смути.

Молитвата му е благоуханье,

за жертва е готово всеки миг,

то милва с ангелско диханье,

говори с ангелски език!

М. Белчева