8. Сп. „Житно зърно", год. IV, кн. 8-9 (XI-XII.1928 г.)

[Ани]

8. Сп. „Житно зърно", год. IV, кн. 8-9 (XI-XII.1928 г.)

Мара Белчева

КОГАТО БЯХ...

Когато бях за погледа им праздник,

весталка, неразбулена мечта, -

не се докосваха до мен съблазни;

гнездото си аз свивах в песента.

Молитвата си къпех във зората.

Над розовите снежни висини,

пред мене се усмихваше дъгата.

Дружах с орли, елени и сърни.

Морето си издигаше гърдите

и кораба ми с девственни платна

на свойта мачта нижеше звездите:

и озарена в бяла светлина,

в съня си бдях, сънувах се наяве;

и във стихиите дома си бях.

Не хвърлях мрежата си в земна слава,

не чувах ехото на ничий грях.

Под ясний свод, в чаровната градина,

берях цветя за скръбните сърдца.

От Божий образ всякоя картина -

прилиташе с невидими крилца...