9. Сп. „Житно зърно", год. V, кн. 9-10 (X. 1930 г.)

[Ани]

9. Сп. „Житно зърно", год. V, кн. 9-10 (X. 1930 г.)

Мара Белчева

ПРЕДПРОЛЕТ

Издигат се тополите безлисти

изострени и тънки в вечерта,

ликуват косове, кат извор чисти,

почива си в предчувствие света.

И тежки, мокри облаците висят

засенили беззвездния простор...

Планински блясък в тях закри се.

Поля, гори - един безмълвен хор.

ВИЖ, И A3 ЖИВЕЯ

(По Моргенщерн)

И тъй, вий още живи сте, вий всички -

върби край вадата, брези на склона.

И вие почивате отново, птички,

кат мене, дълго дрямали на клона.

Виж, ластвичке, подрумче, виж от друма,

о чуйте, аз започвам пак да пея

и радост нижа дума подир дума,

като че мъртва бях, а пак живея!

ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ

Цветенце на свещената си вяра,

изникнало на тая висина!

Ти знаеш някоя наука стара,

записана със мрак и светлина.

Научила те да говориш мълком, -

да милваш с дъх, и малък, и голям.

В градината на мечката и вълка

само да си и жрец, и свещ, и храм.

Във себе да се радваш и тъгуваш,

и пред ветреца скромно да си ти,

и все пак никому да не робуваш.

До края твойта дрешка да е нова.

Езичето ти златно да вести,

че ти си лък, че ти си и отрова...

СВЕТИЯ

С обагрени криле денят отлита,

и на скалата, о кривак опрян,

овчара чака свойта пъстра свита,

от сетните лъчи огрян.

Излъчва той лъчи, излян от злато,

като че някой слънчев жител там

прифръкнал със тело крилато,

- запален полилей във храм.

Тъй негли бъдащия жрец - светия

и в мрака ще излъчва сам лъчи,

и на олтаря литургия

ще пее и кога мълчи...

НОВ ПЪТ

Какво ли там в гората

раздира тишината?

Пищят скали,

ехтят ели.

Куп трудоваци млади

- смях, викове и свади -

с лопати, с чук

един до друг

със брадви, търнокопи,

със бомби сред окопи,

трошат, ломят,

прокарват път

над пътя на дедите...

Те впрягат висините

През бор, през клек, -

Все по-далек!