2. В. „Живот", год. I, бр. 2, (29.ІІІ.1929), с. 1

[Ани]

2. В. „Живот", год. I, бр. 2, (29.ІІІ.1929), с. 1

Мара Белчева

Грабна ме, - с един замах на върха!

Пих жребец ме носи, ноздри пърхат,

Пламъци му бликат из очите.

В миг, във бездната ме запокити.

Мълний тресна. Тътнат небесата,

с пръсти ровя гроба си в земята.

Трепвам. Пак жребеца нейде цвили.

Мъкна се нагоре с сетни сили.

В мъката ми нещо ми се мерна, -

Там от върха, зад скалата черна,

ей безсмъртното око погледна

в мене: - тишината всепобедна...