3. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

[Ани]

3. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ЗАДУШНИЦА

... А думите им, верни и лъжливи,

въздишките им, жадните уста;

ръцете им и щедри и грабливи,

сега бръшляна вий по тях листа...

Изгнили вече лодките, веслата;

земята глътна техния полет.

И само по браздите на делата

живее още живия завет.

И нявга през забравата проблесне

легенда или звук от тяхна реч -

като че ли далечна вест небесна

разсича тъмний облак - златен меч.

И вижда погледа, в дъга пречистен,

дърво изникнало до модрий свод,

със златен плод отрупано, безлисто;

очите на възкръсналий живот...

(Публикувано и в „Избрани песни", 1931,

с. 70, из „Вечният скитник )