6. В. „Живот", год. I, бр. 7, (3.V.1929), с. 1

[Ани]

6. В. „Живот", год. I, бр. 7, (3.V.1929), с. 1

Мара Белчева

ВЕЛИКДЕН

Разтварят се вратите,

прозорците цъвтят.

Край вадата върбите

косите си сребрят.

Зумбюли и лалета

иглика, минзухар;

и мъхови привети

по стария дувар.

Облича се гората

в примяна от зумруд.

На нивите в недрата

възкръсва златний труд.

Христовите закони

са нашия подслон.

В сърцата ни се рони

великденския звон.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

И няма вече тук за нас разлъка,

кога ми не похлопаш на вратата.

И няма вече мъка...

Изфръкнах из земята, -

из жъртвения пламък на гърдите,

от кладата изфръкнах на сърце си.

Прогледнаха очите:

сълзи не питат де си?

И твоя-моя дух - едно е всичко.

И ручея, сестра-душа, ме вика

и пей в мен всяка птичка

на любовта с езика...