8. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

[Ани]

8. В. „Живот", год. I, бр. 14, (21.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ПЪТ

Нагоре криволи все сам.

Рой вият - жерави - години.

И лута се и тук, и там,

край пътища, дворци, градини.

Където мина се не спря.

На Мусала очите блесват;

Край тях наголе се провря...

Над пропасти, скали безсвестни,

Зоват го златните звезди,

зоват го вечерните бури,

дъгата нещо му вести,

през озарените лазури.

Все нов нагоре криволи,

стеснява се и разширява.

Над превъзмогнати скали,

зората с кръв го причастява.