11. В. „Живот", год. I, бр. 13, (14.VI.1929), с. 1

[Ани]

11. В. „Живот", год. I, бр. 13, (14.VI.1929), с. 1

Мара Белчева

ПРЕВЪЗМОГВАНЕ

Когато цъфнат нашите градини

И птички пеят в нашите гнезда;

когато небесата ни са сини

и на молитвите ни зрей плода;

за нас тогава всеки ден е праздник,

имот наследен цялата земя.

Неволите са вече думи праздни,

и топла струна вечната тъма...

И вихър ли забрули ни, нехайно,

за да смути завързалия плод;

и мечът на забулените тайни,

разсякъл мрака на сърдитий свод,

изпитващ вярата ни във гърдите,

дълбоко вбий се в нашето сърдце, -

ний пак смирено в вихра на бедите

в молитва пак издигаме ръце.