Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_01_20 Раждане и растене20 януари 1932 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 11:23

Архивна единица

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), изд. София, 1936 г., стар правопис
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Законът и любовта“,9 лекции на общия окултен клас,
11-та година, т. II (1931-1932 г.), Издание на ИК "555", Варна, 1998 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

РАЖДАНЕ И РАСТЕНЕ


Размишление.

Човек минава през две състояния в живота: пасивност – когато седи и очаква нещата да станат сами по себе си, и активност – когато работи, движи се и разчита на себе си, на своя труд и на своята дейност. Като свърши работата си, човек очаква да му платят, но случва се и нищо да не получи. С кое от двете състояния човек започва живота си? Детето е малко, разчита на майка си. Тя го носи, къпе, храни – то е пасивно, всичко очаква наготово. Детското разбиране е едно, а разбирането на големия човек е друго. За възрастния се казва, че е израснал. С какво се отличава растенето? – С движение. Седите на един стол и размишлявате спокойно. Привидно във вас не се забелязва никакво движение. Дойде някой и ви бодне с игла по ръката. Вие веднага трепвате, вдигате ръката си. Дойде втори път, пак ви бодне. Дойде трети, четвърти път, бодне ви с иглата по ръката, по крака. Вие скачате, започвате да се движите, изгубвате разположението си. Защо губите разположението си? – Боднали са ви по кожата няколко пъти. Причината е външна, материална. Обаче, вие може да изгубите разположението си и без да ви боднат с игла. Например, срещате ваш познат, който не ви поздравява. Срещате го втори, трети път, пак не ви поздравява. Вие губите разположението си, обиждате се. И в първия, и във втория случай, вие се раздвижвате. Това движение създава условия за растене. Външно тия неща са прости, но стават причина да изгуби човек настроението си. Вие гледате на тях като на нереални неща.

В какво се състои реалността на живота? – В познаването на Бога? – Познаването на Бога внася мир в човешката душа. – Как ще дойде тоя мир? – Ще кажете, че познаването на Бога прави хората здрави, любещи, внася в тях стремеж към учене. Като свършиш училището, търсиш място да приложиш знанието си. Ако не намериш такова място, ставаш недоволен, неспокоен. Молиш се на Бога и очакваш отговор. Ако не получиш отговор, пак си недоволен. И светия да си, пак можеш да бъдеш недоволен. Светиш известно време, но никой не те търси, никой не се ползува от светлината ти – ставаш недоволен. Очакваш да ти се разкрие някаква тайна, но не ти се открива – недоволен си. Млад си, мечтаеш за големи постижения, но не успяваш – недоволен си. Остаряваш, губиш силите си – недоволен си. Питаш се, как стана остаряването, но сам не можеш да си отговориш. Старостта иде незабелязано, както колата, която се употребява дълго време. В първо време колата е нова, здрава, но като се употребява известно време, тя остарява, започва да хлопа. За да ти служи по-нататък, трябва да я поправиш.

Като ученици, вие трябва да правите преводи, да съпоставяте нещата, да правите аналогии. Така ще разширите разбиранията си. Какъв превод ще направите на любовта към Бога? Да проявиш любов към Бога, нужно е да се разширят чувствата ти. – Как ще се разширят? – Като се натъкнеш на нещо, което може да те засегне. Например, ти си банкер, стар, 80 годишен човек, с голяма опитност. Дохожда при тебе един познат да иска 20 хиляди лева на заем. При какви условия ще му дадеш тия пари? С други думи казано: При какви условия ще се прояви в тебе любовта към Бога? Ако банкерът е религиозен човек, просителят трябва да си каже истината, може, или не може да върне исканата сума, 20 хиляди лева. Ако не може, ще си поговори с него за другия свят, като каже, че там ще му върнат сумата. Това значи, там ще получи благословението си. Ако не е религиозен и не вярва в другия свят, банкерът ще остане твърд към молбата на своя познат и няма да му услужи. Това показва, че просителят не е могъл да събуди в него любов към Бога. И да заложи нещо, той пак няма да се съгласи да му даде пари на заем. Не е лесно да събудиш в човека любов към Бога.

Какъв превод ще направите на гнева? На какво ще го уподобите? – Гневът е огън, който постепенно се разпалва. Ако дървата са сухи и течението на въздуха силно, огънят ще гори добре. Ако дървата са мокри и течението на въздуха слабо, огънят ще бъде слаб. Някой запали огъня, затвори печката и излиза навън. Като се върне вкъщи, вижда, че огънят изгаснал. Той затворил печката преждевременно; трябвало огънят да се разгори повече и тогава да се затваря. Като знаете условията за горението, прилагайте ги навреме, за да не се разпали огънят неочаквано и да причини нещастия. Добре ще бъде, ако има някой при вас, който може да намали силата на вашия огън. Ако няма такъв човек, нещастието е неизбежно. Едно дете си откъсва плод от една чужда градина. Градинарят хваща детето и, или ще го набие, или ще му се скара и ще го изгони от градината. Той ще го набие защото няма човек около него, който да намали силата на гнева му. Ако му се скара само, при него е оня човек, който е в сила да го укроти. Казвам: Дето съм аз, там гневът на хората изчезва и се превръща в енергия. Дето ме няма, там хората проявяват гнева си и си пакостят едни на други.

Главният въпрос, върху който исках да говоря, е любовта към Бога, но се отклоних. Това е все едно, да дойде гладен човек в дома ти, а ти да го запитваш за майка му и за бащата му, де е пътувал баща му, какви впечатления е изнесъл от пътешествието. Гладният се интересува от хляба и яденето, а аз – от странични въпроси. Казвам: дай на гладния да се нахрани, а после се разговаряй с него.

Мнозина се запитват защо трябва да любим Бога. Да любиш Бога, това значи, да се родиш. Който се е родил, само той живее. Следователно, ще любиш Бога, за да живееш. Да възлюбиш Господа, това е първата заповед. Втората заповед е да възлюбиш ближния си. – Защо трябва да любиш ближния си? – За да растеш. Значи, първо ще се родиш и ще живееш. След това ще растеш. Тия две заповеди показват връзката, която съществува между раждането и растенето.

“Да възлюбиш Господа.” Това значи, да се родиш. Нероденият се намира в неблагоприятни условия, като затворник. Раждането е велик акт, през който минава човешката душа. То носи благоприятни условия за човека. Всеки човек очаква да се новороди. Христос казва: “Роденият от Бога грях не прави.” Казано е още: “Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.” Някои религиозни твърдят, че човек е роден от Бога. Възможно е това, но той още не е създал своя произход. Значи, човек е роден от Бога, но още не е пробуден, поради което не може да расте и да се развива правилно. Ако се родиш, а не растеш, какъв смисъл има раждането? То е все едно, да ти дадат ядене, но да не можеш да вкусиш от него. Гледаш яденето, намираш, че е хубаво наглед, но нямаш понятие за неговия вкус. Следователно, роденият от Бога трябва да расте и да се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към любовта. – Към коя любов? – Към ближния. Ако любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно.

Дисхармонията в човешкия живот е резултат на неправилната любов на хората към техните ближни. Неправилната любов може да се уподоби на неправилното пеене на някой певец. Той пее, но гласът му не е издържан: взима ту чисти, ту нечисти тонове. Публиката го слуша и дава мнението си за него. Някои го харесват, други не го харесат. Едни го извиняват, други не го извиняват. Природата не извинява певеца. Тя не допуща никаква погрешка в пеенето. Всяка погрешка образува пропуск, междина, която води към лоши последствия. Ако шивачът пропусне няколко бода на дрехата, след време ще се образува дупка, и дрехата ще започне да се къса. Не са много два-три бода, но те говорят за небрежността на шивача. Той не трябва да се извинява с машината си, че била стара, и прескачала бодовете. Шивачът е отговорен за погрешките, а не машината. Тя е слуга, който се управлява от шивача. Когато шивачът греши, природата го наказва. Тя не се интересува от машината. Така и майката наказва своето любимо дете.

Как се обяснява факта, че майката наказва любимото си дете с пръчицата? Кое и дало повод да приложи пръчицата като средство за наказание? Кога е приложила пръчицата за пръв път? Коя е била причината за това? Тя обича детето си, не може без него, и въпреки това, отвреме-навреме го бие с пръчицата. Несъзнателно майката е почувствала, че в детето ў се крие голямо богатство, което може да се изкара навън само чрез пръчицата. Това е все едно, да развъртиш крана на някоя чешма. Питам те, защо развърташ този кран? Много естествено, ти го развърташ, за да пусне чешмата вода. За чешмата водата е голямо богатство, което трябва да се извади навън. Ако не си жаден, чешмата ще бъде затворена. Щом ожаднееш, отваряш крана, водата започва да тече и, освен тебе, и други се ползват от нейната вода. Следователно, както жадният взима нещо от чешмата, така и майката взима нещо от детето, когато го удари няколко пъти с пръчицата. Когато брулят орехи, пак вземат нещо. Можеш ли от сухо дърво да получиш нещо? Плод не можеш да получиш, но ако вземеш брадвата и ако го насечеш, все ще получиш нещо – ще си приготвиш дърва за горене. Ето защо, каквото и да прави човек, все има някакъв скрит импулс, който го подтиква да се проявява. Той трябва да познава своите импулси и стремежи, които го подтикват към нещо.

Тема за следния път: “Главният стремеж на човека.”

И тъй помнете: чрез любовта си към Бога човек се ражда, а чрез любовта си към ближния той расте. Това са два главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Това е все едно да ходиш гол. Ще кажете, че човек може да ходи гол. Лятно време може, но какво ще прави зимно време, при големите студове, когато дърво и камък се пукат от мраз. Преди грехопадането, първият човек е бил гол. След грехопадането той се облече, и с това се създаде модата. Така той напусна рая и отиде в странство да се учи. Първата дреха на човека е била от кожа; тя е дрехата на греха. После, като отишъл в странство, той създал модата. Както има дреха на грешния човек, така има дреха и на светията. Каква е неговата дреха, вие сами ще отговорите. Всички неща, всички прояви на хората се различават. Ако ти говори човек, който те обича, ще ти говори по един начин; когато не те обича, той ще ти говори по друг начин. Лесно се говори, когато хората не се обичат. Казват: Да бъдем хладнокръвни. – Щом сте изстинали, щом краката и ръцете ви са измръзнали, разбира се, че ще бъдете хладнокръвни. Някой казва: Гладен съм. Друг отговаря: Няма нищо, все ще се намери от някъде малко хляб. – Оголях, цял съм окъсан. – Няма нищо. – Страдам, боли ме стомахът. – Няма нищо. – Баща ми умря. – Няма нищо. Казвам: Хладнокръвието тук не е на място. Това е незаинтересованост. Така не се разрешават въпросите. Ти трябва да вземеш участие в положението на своя брат, или сестра, да им помогнеш.

И тъй с хладнокръвие не се живее. Ще кажете, че англичаните са хладнокръвни. Да бъдем и ние като англичаните. – И без това повечето от сегашните хора са англичани, не влизат в положението на своите ближни. Да бъдеш хладнокръвен, безучастен към положението на своя ближен, това не е истинска философия на живота. Друг е въпросът, ако можеш да се въздържаш, или да приложиш самообладание. Това се отнася до тебе, до твоя личен живот. Обаче, каже ли някой, че е гладен, ще потърсиш начин, как да му помогнеш. Ако в дома ти дойде пътник, ще помислиш, как да го приемеш.

Добра обхода се иска от хората. Тя не е само за момент. Да имаш добра обхода към хората, това значи, да знаеш, как да постъпваш при всички условия на живота. Представете си, че сте голям държавник и отивате на работа, имате някакво важно заседание. В това време на вратата ви хлопа беден пътник. Вие махвате с ръка и казвате, че сте зает, имате бърза, неотложна работа. Как ще постъпите, ако на вратата ви хлопа не тоя беден пътник, но царят? Вие веднага ще му отворите, ще го поканите вежливо и ще напишете една бележка до министерския съвет, че по особена важна причина няма да присъствате на съвета. Защо в първия случай не можете да отделите поне пет минути от времето си, а във втория случай се отказахте даже да отидете на работа? Какви са съображенията ви? Ще кажете, че някои неща са невъзможни. Прави сте, има неща възможни, има неща и невъзможни. Понякога, обаче, и невъзможното – грехът, става за човека възможен. Аз се питам, как е възможно, човек, роден от Бога, създаден по Негов образ и подобие, да престъпва Божия закон? Как се създаде тоя дисонанс? Това е въпрос, на който мъчно може да се отговори.

Като ученици, вие трябва да се стремите към истинското знание, което не изчезва. Иначе, каквото знание и да придобиете, ще го изгубите. Докато сте млади, ще се ползвате от него. Щом остареете, ще го изгубите. Като заминете за другия свят, съвсем ще го изгубите. – Какво е смъртта? – Разваляне на едно съдружие. Няколко души се сдружават да работят заедно. Като работят няколко години и спечелят нещо, разделят печалбата помежду си и ликвидират. Казват, че съдружието се разтурило, а ние казваме, че председателят на сдружението заминал за оня свят. Това показва, че съдружниците свършили работата си. Всеки взел своята част от печалбата и се отделил. Има случаи, когато сдружението се разваля, съдружниците се отделят, без да получат нещо. Това показва, че то е фалирало, няма никакви печалби.

Мнозина се запитват, как да се подмладят. Да се подмладиш, това значи, да излезеш от едно сдружение с печалба и да вложиш капитала си в друго сдружение, да спечелиш повече. В един момент не можеш да се подмладиш. Подмладяването зависи от твоята интензивна мисъл. Колкото по-интензивна е мисълта ти, толкова по-скоро можеш да се подмладиш. Да се родиш отново и да растеш правилно, това значи подмладяване. Това значи, да имаш правилна връзка с възвишените същества, които постоянно те държат в мисълта си и ти помагат. Ако се отклониш от правия път, ще те изоставят, и ти започваш да остаряваш. Следователно, не питай, защо остаряваш, но кажи си: Аз се отклоних от правия път, и разумните същества ме изоставиха. Коя майка не остарява, когато синовете и дъщерите и я напуснат и престанат да се интересуват от нея? Докато я поддържат и влизат в положението и, тя по-мъчно остарява.

Сегашните хора искат да се подмладят, но не знаят как. Те очакват на другите, да умре някое съдружие, да получат неговите печалби, да се подмладят. Не е тоя пътят на подмладяването. Ако искате да се подмладите, разчитайте на себе си, на своите съдружници. Правили ли сте опит, да размишлявате поне по половин час на ден върху подмладяването? Това значи, да изчистите чувствата и мислите си от всички отрицателни прояви, от всичко нечисто. Освободете се от сенките на живота. Само така ще се подмладите и обновите. Защо ще мислите, че никой не ви обича? Това е сянка на живота. Дръжте положителни мисли и чувства в умовете и сърцата си, за да се подмладите по естествен начин.

Казано е: “Да възлюбиш Господа, да възлюбиш и своя ближен.” Само така ще разбереш закона на новораждането и закона на растенето. Само оня може да люби, който познава законите на кабалата. Любовта към Бога е сила, която действа в цялата природа. Буквите л, к, Б, с които започват думите: любов към Бога, имат различно значение, понеже чрез тях се проявяват различни сили. Любовта подразбира сили във възходящо състояние. Буквата “к” крие сили, които са неуравновесени, затова трябва да се преобразят. Буквата “к” трябва да се превърне в живот, в буквата “ж” – в уравновесени сили. Животът трябва да расте, да се развива правилно. Това се развива чрез прилагане на любовта към Бога и към ближния.

Някои ме питат, как могат да бъдат щастливи. Щастието не се постига лесно. Истинско щастие е това, което не се нарушава от нищо. Момък се влюбва в една красива мома, но щастието му не е пълно. Той и се радва, трепти за нея, но, като влезе в дома и, не може да остане дълго време там. – Защо? – В дома и има нещо неприятно, което го смущава. Момата е месоядка, а той – вегетарианец, не може да понася миризмата на кокошката. Момъкът се чуди, какво да прави. Да и направи някаква забележка, не може, красивите моми не търпят съвети. Ако напусне стаята и излезе вън, без да и обясни, защо си отива, ще развали работата си. Как ще се разреши въпросът?

Представете си друго положение: момата е влюбена в момъка, а той обича да пие. Отива на гости у дома му, но той не й обръща внимание: турил шише с вино на масата си и пие една чаша след друга. Тя седи, поглежда към него и не знае, какво да прави. Според мене, и двата въпроса лесно се разрешават: момата да се откаже да яде кокошка и, вместо да я коли и да я държи вързана с главата надолу, да я остави да си живее на свобода. И момъкът да се откаже от ферментиралото вино. Нека вземе сладка гроздова мъст и да покани своята възлюбена, заедно да пият. Няма по-лесна работа от това, да възкресиш една кокошка и да превърнеш гроздето в сладък сок. – Възможно ли е това? – Всичко е възможно; нужно е само добро желание да направиш нещо.

Мнозина не успяват в живота си, поради подозрението и съмнението, на които са дали ход. Те се съмняват един в друг, съмняват се и в Бога. После се чудят отде идат противоречията. Много просто, турили са на масата миризливата кокошка и шишето с ферментиралото вино. – Какво мисли Бог за нас? – Това не е ваша работа. Освободете се от противоречието в себе си и дайте възможност на кокошката да оживее. Противоречието е причина за лошата миризма в дома ви и за опиването ви. Не питайте, защо идат противоречията, но направете всичко възможно да се освободите от тях.

Един селянин пътува с колата си, но изведнъж движението спира – оста на едното колело се счупила. Минават пътници край него, и всеки го запитва, какво е станало, защо колата е спряла. Той отговаря на всички, че оста му се счупила, но колата не се мръдва. Най-после, минава един пътник, спира се, поглежда колата, навежда се към колелетата и вижда, че оста на едното колело е счупена. Изважда от торбата си едно дърво, поставя го на мястото на счупеното, зачуква го оттук-оттам, и колата тръгва. Той не пита, коя е причината за противоречието, но помага за неговото премахване.

Казвам: Животът иска работа, а не философстване. Седиш и очакваш всичко наготово. И това може, но, като получиш нещо наготово, трябва да го задържиш. Искаш да отидеш на небето, да те посрещнат с венци, с музика и песен. И това е възможно, но ако не си готов за тоя живот, ще те върнат на земята. Могат да ти подарят хубава цигулка и ноти, но трябва да учиш. Ако не се упражняваш, цигулката ще остане за други, които искат да свирят. Могат да ви подарят нива, лозе, но вие трябва да ги обработвате. Както никой не може да яде за вас, така никой не може да учи и да работи за вас. Близките ви могат да ви помагат, но не могат да свършат това, което се иска от вас. Никой не може да мисли и чувствува за вас. Мисленето, чувстването са свещени процеси. Човек се свързва с живота само чрез мислите и чувствата. Затова се казва, че е привилегия за човека да мисли и да чувствува. Даже кривата мисъл и кривото чувство са за предпочитане пред невъзможността да мислиш и да чувстваш. Кривата и нечиста мисъл може да се оправи и очисти. Какво ще правиш, обаче, ако нямаш никаква мисъл? Ще кажеш, че някоя мома се влюбила в един лош момък. Нищо, че се е влюбила в тоя момък. Така ще научи един урок и ще върви напред. – Еди - кой си мъж напуснал жена си. – И това ще се оправи.Той ще се отдалечи две - три години от нея и, като види, че не може да намери по-добра, пак ще се върне при жена си. Така той ще я цени повече. Ще кажете, че той не и писал нито едно писмо, и тя не го дочакала, оженила се за дру г. Питам: Само писмата ли подържат връзките? Остане ли писмата да ви крепят, вашата работа е свършена. Ако мъжът напусне жената, тя трябва да го чака три години. Не се ли върне през това време, тя е свободна, може да мисли за него, каквото иска.

И тъй, когато мъжът напуска жената, или жената – мъжа, казвам, че те не са умни. Разумният мъж, разумната жена не се напускат. Ако се налага да направят това, те пак се връщат. Тези, които са пили чиста вода от чешмата, никога не пият нечиста вода. Който е пил от Божията чешма, той се родил; който е пил от водата на своя ближен, той има условия да расте.

Някои запитват: Трябва ли женените хора да се напускат? – Ако съчетанието между тях е от Бога, никой не може да ги разлъчи. Казано е в Писанието: “Това, което Бог е съчетал, никой не може да го разлъчва.” Следователно, не правете опити да разкъсвате връзката между души, които Бог е съчетал. Ако искате да разберете правилните отношения между човешките души и Бога, трябва да изучавате живота на пророците, на Христа, на светиите, на апостолите и на добрите хора. Само така ще имате ясна представа, как трябва да живеете. Само така ще разберете, че сегашните морални правила не са в състояние да издържат напора на живота. Те не разрешават въпросите на целокупния живот. Много естествено, ако водата на извора още в началото си е нечиста, нищо не може да я очисти.

Един американски професор от Ню Йорк държал научна сказка върху “Методите за пречистване на водата.” Той подкрепил сказката си с опити, като пречистил по различни начини водата от най-нечисти локви и канали. За да убеди слушателите си в чистотата на водата, той сам пил от пречистената вода. Поканил и публиката да пие от нея, за да се убедят в методите на пречистването и. Както и да се пречиства водата, все ще останат микроскопични частици от нечистотиите. Американският професор се примирява с методите на пречистване, но сам той не е убеден в тяхната абсолютност. По необходимост, и сегашните хора се примиряват, както американският професор. Като няма абсолютно чиста вода, ще пият, каквато намерят. Днес пият вода от много реки. Някои пият вода от Дунава, като я пречистват по механичен начин. Казват, че така пречистена, тя е добра за пиене. Също така, искат да се убедят, че животът, който сега прекарват, е добър. – Добър е, колкото е чиста Дунавската вода. Казвам: Аз не желая да пия вода от Дунава, не желая и живот като Дунавската вода. Ние трябва да се стремим към съвършен живот, с абсолютна чистота, без никакви микроби, без условия за смърт. Единственото нещо, от което хората се страхуват, е смъртта.

И тъй, турете на първо място любовта към Бога. – Как ще намеря Бога? – Като се родиш. Ако не се родиш, не можеш да Го намериш. Една птичка кълве череши и семките им падат на земята. Можем ли да кажем, че птичката е баща на семката? Семката пада на земята и след време пониква. Почвата ли е майка на семката? Нито птичката е баща на семката, нито почвата нейна майка. Баща и майка са ония, от които произлиза животът. Това, което е вложено в семето, считаме главен фактор за неговото раждане и растене. Вложеното в семето се крие в Първата Причина на нещата. Там трябва да търсим условията за раждането и растенето.

Често хората казват, че правят усилия да се повдигнат, но нищо не помага. Много просто, те се греят на свещ. Те си служат с мисли, на които светлината е равна на тая на свещта. Излезте навън, да се греете на слънчевата светлина. Тя носи живот в себе си. Възприемайте мисли, които светят като слънцето. Казваш, че имаш любов към Бога, но нищо не постигаш. – Защо? – Малка е светлината на свещта ти. Излез вън на слънце и тогава прояви любовта си към Бога. Слабата светлина не оправя работите. Молиш се, но нищо не постигаш. – Защо? – Молитвата ти е слаба. Млад си, живееш като млад, недоволен си; живееш като стар, пак си недоволен. Старият съжалява, че живял чист живот, но не познал Бога. – Защо не го познал? – Защото не могъл да Го възлюби. Не можеш да познаеш Бога, докато не Го възлюбиш.

Сегашните хора говорят за любовта, без да я разбират. Те наричат любов това, което не е любов и после се отвръщат от нея. Любовта е сила, която повдига човека; ако е болен, оздравява; ако е заробен, освобождава го. Който възприеме любовта, не я задържа за себе си, но я оставя да минава и през другите. Не може само една чешма да тече, а другите да пресъхват. Смешно е да видиш някого да стои пред пресъхнала чешма и да чака да капне от нея нещо. Ще кажеш, че обичаш тая чешма. Това е невъзможно. Не можеш да обичаш чешма, която нищо не дава. Не можеш да обичаш човек, в когото Бог не се проявява. Щом Бог се проявява в човека, ти веднага ще го обикнеш.

Помнете: любовта прави човека добър, красив, силен. Без любов човек е окъсан, беден, слаб. Дето отиде, всички го отбягват. И между светии да влезе, никой няма да му обърне внимание. Такова е положението на човека, който живее с отрицателни мисли и чувства.

Сега, като говоря за любовта, имам пред вид три неща: първо, да ви кажа, как да се възлюбите; второ, да ви кажа, как да подържате любовта си и трето, на какво разстояние да бъдете един от дру г. Това значи да живеете в чистота, да придобиете безсмъртие. Към тоя живот се стреми всяка душа. Това значи да се новородиш, да растеш и да се развиваш правилно.

Като ученици, вие трябва да правите опити, да видите силата на вашите мисли и чувства, както и силата на вашата любов. За да имате успех в опитите си, трябва да се освободите от страха и от съмнението. Направете следния опит: един от вас да легне на земята на гърба си, а шест души да се опитат да го вдигнат високо във въздуха: трима ще поставят показалеца и средния пръст на двете си ръце под врата му, другите трима ще поставят същите пръсти под краката му, близо до стъпалата и едновременно ще започнат да го вдигат. Ако не се съмнявате, може да махнете пръстите си и, без да го подържате, той може да остане известно време във въздуха. Усъмните ли се, той ще падне на земята. Дето няма съмнение, опитите излизат сполучливи. Някой очаква резултати, без да прави усилия. Това е невъзможно. Друг иска да стане добър певец, но се съмнява в успеха си. – Искам да стана поет, учен, философ, но се съмнявам в постиженията си. Пази се от съмнението. То е червей, който изяжда нежните клончета на дървото. Каквото пожелаеш, можеш да постигнеш, но постепенно.

И тъй, очистете ума си от съмнението. Докато го държите в ума си, нищо не може да постигнете. Теории може да имате, колкото искате, но ще бъдете лишени от опитности. Истинско, положително знание се придобива чрез опити, които изключват съмнението.

2. Лекция от Учителя, държана на 20 януари 1932 г. София – Изгрев.

Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10274 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2013 - 10:07

От книгата, Събуди се. Общ окултен клас. Единадесета година (1931–1932).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



РАЖДАНЕ И РАСТЕЖ


"Добрата молитва"


"Духът Божи"


Има две състояния: едното състояние, при което човек очаква повече нещо. Вкъщи вие сте седнали и чакате някой гост. Другото положение е, когато не може да се седи, трябва да се работи. Когато се свърши работата, човек чака да му платят нещо. Могат и да не му платят, могат и да му платят.


С кое състояние човек започва? Вие бяхте майки, майка ви ви носеше. Разбирането ви на живота тогава беше едно, а сега е друго. Човек расте. В какво седи растежът? Да допуснем, че седите на един стол, имате едно хубаво настроение. Занимава ви някаква фантазия. Дойде някой и ви бутне с игла, помръднете си ръката. Дойде втори път, трети път, четвърти път и най-сетне произведе известно впечатление и вие станете неспокойни. Питам, на какво се дължи неспокойствието? Че с игла 20 пъти са ви боднали по кожата. Ти казваш: "Бодна ме той." Това е материално. Но срещне ви някой господин, ваш познат, и първия път не ви поздрави. Втория път пак също, третият път - също. Връща се вкъщи неспокоен. Защо? Тук поне няма игла. Тези работи вие ги считате много прости. Очаквате някаква голяма философия на живота.


Реалността е, ще кажете, да познаеш Бога. Хубаво, съгласен съм. Но как ще го познаеш и в какво? Вие казвате: "Да имаме мир вкъщи." В какво да имаме мир и как? Или кажете: "Да бъдем здрави." Това са неразбирания. Или вие кажете: "Да обичаме, да учим." След като си свършил училището, трябва да имаш място, дето да приложиш знанието. Ако няма такова място, пак ще настане неспокойствието. След като ти си се молил на Бога дълго време и не получиш никакъв отговор - пак същото. И светия да си - пак ще започнеш да се безпокоиш. И светиите се безпокоят. След като един светия свети дълго време и няма кой да чете на неговата свещ - и той се безпокои.


Някои от вас сте в положението, при което очаквате да приемете някакво голямо наследство, но не сте го приели. Очаквате да ви се открие някаква голяма тайна - и не ви се е разкрила. Някои от вас сте били млади и очаквали сте да станете нещо. Виждате, че остарявате. Не сте забелязали онзи процес на остаряването. Да допуснем, че старостта е вън от вас. Имаш една каруца, качваш се на нея и дълго след като вървиш с нея, тя остарява. Най-напред вървиш е каруцата без хлопане, после започва да хлопа и ти казваш: "Тази каруца трябва да се поправи."


Ако не можем да направим един добър превод на всички аналогии, които съществуват в света, работите остават неразбрани.


Запример да направим превод на закона на любовта - любовта към Бога - един обикновен превод. Какво значи любов към Бога? Може да го определите, както намерите за добре, но един естествен превод ще ви дам. Да кажем, че отивате при един банкер. Да вземем обикновените, материалните работи, понеже те са по-далечни. Когато дойдем до личния живот, работите остават неразбрани, понеже ние сме заинтересовани. Каквото и да се каже, вие го вземате лично. Ако каже учителят - ти си такъв, вие сте такива, като говори учителя "вие", вие разбирате целия клас. И ако се спре тази дума не намясто, образуват се известни запалителни Вещества, предизвикват се известни мисли и желания в целия клас.


Какъв беше сега въпросът? Отиваш да вземеш пари назаем от някой банкер. Как ще вземеш парите по-лесно? Да допуснем, че този банкер е стар човек - осемдесетгодишен, той е опитен, каквото обещание и да му дадеш, пари не струва. С две неща може да го засегнеш. Ако е религиозен, можеш да му кажеш, че е наближило време да си замине за онзи свят. Като даде парите на тебе, ще му кажеш, че тази сума ще му я дадат там. Той ще каже: "Колко искаш?" "Двайсет хиляди лева." Ще ти ги даде. Но да допуснем, че той не вярва в онзи свят. Тогава трябва да имате да заложите нещо. Някой скъпоценен камък, някой вол с два рога. След като заложите и този банкер е умен човек, той погледне и казва: "Колко струва?" Ти казваш: "Двайсет хиляди лева." "Двайсет хиляди лева аз не мога да ви дам." "Защо?" "Защото не мога да го продам. Сега има криза и пари няма." И ще ти държи вола в обора си.


Представете си, че сте едно малко дете на 10 години, ядат ви се някой път или орехи, или круши, или ябълки. Когато няма никой, вие се качите на дървото и ви завари пазачът. Колко ще ви удари? Някои деца са много такива. Те знаят, че ще ги удари и колко пъти ще ги удари. Случвало се е, че при някое дете идва пазачът и кряска: "Защо се качвате на дървото?" Детето слиза и плаче. "Още веднъж да не се качваш на дървото. Да си вървиш, но още Веднъж да не се качваш." Защо този пазач не го удари? Единствената причина, дето не го удари, че аз в този момент бях там. Аз бях далече, но аз вземах участие в тази работа. Казвам му: "Прости му, аз ще платя." Но ако аз не бях там, колко удара щеше да му удари? Друго сравнение. Често обичате да си палите печка и туряте дърва, и не гори печката. Защо? Възможно е времето някой път да няма тяга. Някой път зависи от самите дърва, не са сухи, влажни са. А някой път така са турени дървата, че въздухът не може да минава. Вие бутате дървата оттук-оттам и не може да оставите печката. Като затворите, след колко време се Връщате? След като се разгневи човек на печката, след колко време се връща. Това са сега сравнения. Трябва да ги пренесем в самия живот.


От главния въпрос се отдалечихме, нали? Този мой разговор прилича на следното. Дойде някой човек, който е гладен. Главният му въпрос е яденето, пък аз го питам как е баща ти, къде е ходил на пътешествие, какво е мястото, дето е ходил. Аз си правя оглушки, казвам му: "Хубаво ли беше пътешествието, имаше ли чешма, вода, живописно ли беше мястото, имаше ли птици, реки, риби имаше ли?" В ума на онзи коя е главната мисъл? "Остави тези неща" - казва той. Него го интересува повече яденето, мене ме интересува повече другото. Интерес имаме и двамата.


Защо трябва да обичаш Бога? Да обичаш Бога, това значи да се родиш. Ако не го обичаш, ти не можеш да се родиш. Това е първият подтик. Ако искаш да живееш, трябва да го обичаш. Тогаз иде второто - любов към ближния. Защо трябва да обичаш ближния? Ако не обичаш ближния си, не можеш да растеш. Значи не само човек трябва да се роди, но трябва да расте.


Първата заповед има това значение - да се родим. Това е най-важното. Ако ти не се родиш, ти може да бъдеш в положението на един разбойник. Като се роди, значи да влезеш в благоприятните условия на живота. Раждането, това е най-красивото, което човек очаква. Христос казва: "Роденото от Бога грях не прави. Ако не се родите изново от вода и дух." Много религиозни хора твърдят, че ние сме родени от Бога. Първият закон е верен. Може да сте родени, но не сте разбрали втория закон: раждане има, но растеж няма.


Питам, ако човек се роди и не расте, каква полза има. То прилича на следното. Да ти сложат ядене, а пък да не знаеш как да ядеш. Ако не можете да вкусите яденето, вие ще имате особено понятие за самата храна. Писанието казва: "Родени веднъж." Някои казват: "Родени дваж." Но растежът е един непреривен процес. Този процес се изяснява с любовта към ближния. Ако любовта ви към ближния е правилна, то вашият растеж, ще бъде правилен. Всички тези дисхармонии в живота показват, че любовта към ближния е нарушена. Някой певец пее и в пеенето взема неверен тон. После пак се уравновесява и взема някои пасажи вярно, после пак невярно взема. Публиката схваща това. Някои казват: "На някои места тона вземаш вярно, а на някои - невярно."


Но в природата има един закон: никаква погрешка не може да се извини. Всяка погрешка образува една междина. Допуснете, даже в дрехите, които носите, ако онзи шивач два бода не ги зашил, ще се образува дупка, чрез която има възможност да се разкъса дрехата. Не е голяма дупката, прескочил е два или три бода. Но онзи взискателният човек като намери, че има дупка в дрехата, казва, че този дрехар е немарлив. Той не трябва да допуска никакво изключение. Нашите погрешки в живота са подобно нещо. Ти си главният инспектор на машината. Машината е слуга и затова ти си отговорен. Трябва да проверяваш какви са причините, че машината прескача тези бодове.


Или можете ли да си обясните следното. Майката, която минава за образ на любовта, как й е дошло на ума, да измисли пръчицата, за да даде на детето педагогическо правило и да понашари детето, което обича. Не само вие, но никой не е дал отговор още на това, кога е станало изобретението на пръчицата, онзи велик момент, когато майката е взела пръчката, как й е дошло на ум това дете, което обича и без което не може, да не го понашари. Каква е дълбоката причина? Тя го бие, за да придобие едно голямо богатство. Тя е много заинтересована.


По този обикновения начин нещата не се разрешават. Някой може да ме пита как ми е дошло на ума да развъртя някой кран. Имам жажда, усещам, че има скрита някаква вода и развъртам крана. Ако аз нямах вътрешен стремеж за вода, чешмата щеше да остане неразтворена. После, като разтворя чешмата, оставяме отворена и другите да пият. Може да направите превод защо майката нашарила детето. Много лесна работа е тази. Друго едно нещо питам: как е дошло на ума на детето да хвърля камъни или тоягата си, да брули орехи. Майката като шари детето, тя взема. Тя е взела нещо. Като го нашари, тя взела нещо и след това й е приятно. Аз вземам нещата в техния естествен ред. Ако един брули една суха круша, въпросът е един, а пък ако брули круша, на която има круши, той е заинтересован. Или ако някой е взел брадвата и сече някоя суха круша, той пак е заинтересован. Вие сте заинтересовани в нещата. И ако вие не разбирате вашите импулси и стремежи - много пъти ние не разбираме нашите главни стремежи в живота си.


Ще ви дам една тема да пишете - "Най-главният стремеж на човека".


Чрез закона на любовта към Бога ние се раждаме, а чрез закона на любов към ближния ние растем. Те са два фактора на човешката душа. Ако ти не се родиш и ако ти не растеш, то животът, съзнанието на живота не се проявява. Такъв човек можем да го уподобим на човек, който е гол. Някой може да каже: "И гол мога да ходя." Да, в топлото време можеш да ходиш гол, но студеното време, при трийсет градуса студ ще търсиш под дърво и камък дреха да се облечеш. Даже най-скъсаните дрехи ще облечеш, за да се избавиш от студа. Кога се научихте на модата? Кога влезе модата в света? Каква беше първата мода? Най-първо хората бяха голи. Тогава, казва библейският разказ - след като съгрешил човек, облякъл го Бог с кожени дрехи, понеже го праща в странство из рая, облече го с модата и го изпъди извън рая. Първите му дрехи бяха кожени. Заражда се въпросът: ако човек не беше съгрешил, какви щяха да бъдат дрехите му? Има мода на грешните. Пък има мода на светиите. Сегашната мода е на грешните хора, а пък каква е модата на светиите? Каква е модата на един човек, който не те обича? Той ще говори по един начин. А пък каква е модата на онзи, който те обича? Той ще ти говори по друг начин. Каква е модата на онзи, който говори с обич? Да кажем, че думата е за някоя сестра или някой брат. Каква е модата? Всеки може да покаже модата без любов. Казвате: "Да бъдеш хладнокръвен." Той е изстинал човек, изстинали му краката. Другият казва: "Нищо не значи." Някой казва: "Гладен съм." Другият му казва: "Няма нищо. Ще намериш малко хляб." Един казва: "Боли ме коремът, главата ме боли." Другият казва: "Няма нищо." Единият казва: "Оголях." Другият казва: "Няма нищо." "Майка ми умря." "Няма нищо." "Баба ми умря." "Няма нищо." "Баща ми изгоря." "Няма нищо." Онзи ще каже: "Този човек казва все че няма нищо. Нищо не го интересува." Ако някой е заинтересован от тази работа, ще вземе участие.


Каква е сегашната английска философия? Казвате, да бъдем англичани. Всичките хора са англичани, това не е философия на живота. Да, трябва да се приложи въздържанието. Някой е гладен. Какво трябва да направиш? Трябва да знаеш как да постъпиш спрямо него. Сега, ако на вас ви дойде един пътник, какво ще направите? Има много положения. Вие може да разрешите само едно положение. Ние вземаме едно обикновено положение, но трябва да вземем предвид всичките съображения. Когато говорим за свобода, ние не разбираме един момент.


Запример някой път имаш добра обхода. То е един момент, това още не е добра обхода. Добра обхода е, когато при всичките условия постъпваме по един и същи начин. Запример вие сте държавник. Нямате нито минутка на разположение. Идва един пътник във вашия дом. Как ще го посрещнете? Може да си представите следния пример. Ще си заминете. Ще кажете, че сте много занят. Ще оставите други да се разправят с него. Този пътник, който е дошъл, и той бърза. Но ако на този държавник, на този министър би дошъл на гости царят на държавата, какво щеше да направи? Ако имаше министерски съвет, щеше да напише една записка до министерския съвет, че по неотложни причини, по необходими причини не ще може да присъства на съвета. Защо в първия случай не отлага, а във втория отлага? Какви са съображенията му? Някой път вие казвате: "Това е невъзможно заради мен." Съгласен съм. Има неща невъзможни.


Всички неща са възможни и невъзможни. Даже и най-невъзможното нещо - грехът, човек го прави възможно.


За мен съставя един философски въпрос следното. Човек, който е излязъл от Бога, който е направен от Бога, отгде у него желанието да престъпи Божиите закони? Отгде се роди този дисонанс у него? Това за мене е труден въпрос за разрешение.


Та в света има едно знание, което трябва да учите. Ако сте млад, ще остареете. И след като остареете, ще умрете. След като умрете, ще ви заровят. След като ви заровят, ще се разложите в земята и земята ще вземе всичко, което сте придобили. Що е умирането? Умирането е разваляне на едно съдружие. Десет-двайсет души се сдружават да търгуват, да печелят. Български градинари обработват десет-петнайсет души, продават всичко и спечелват. После развалят сдружението и си споделят парите. Това е смъртта. У вас са се събрали съдружниците и се разтуря сдружението, понеже работата се е свършила, всеки си взема частта. Отиваш в градината, виждаш патладжани, царевица и други неща, градинарите си поделят спечеленото. Вие казвате за някого - умрял е. Не, сдружението е развалено. Ние смесваме въпроса. Тези, които са търгували, отиват в дома си без пет пари. Това е друг въпрос. В този случай те не са спечелили нищо. Има и такива случаи.


Има един въпрос - как да се подмладите. Да се подмладиш, това значи да искаш да направиш това сдружение успешно, да спечелим. Да знаеш как да обработваш зеленчуковите семена. После да им намериш на зеленчуците пазар, да бъде успешна работата. По същия закон човек може да се подмлади. В един ден не може. Всеки един от вас може да си почерни косата в три-четири дни без никакво козметическо средство. Подмладяването зависи от онази мисъл: ако ти можеш да съпоставиш мислите в техния прогресивен начин, тогава може да се подмладиш. Вие не сте изучавали закона на раждането. Възвишените същества се интересуват и те са направили човека млад. Тия същества се събраха и мислеха, мислеха какво да направят и подмладиха човека, туриха го в тази форма. Докато тия същества го държат в своята мисъл, дотогава той ще бъде млад. Но този човек се отклонява от правилния човек, и тогава тия същества не се интересуват от него, те го оставиха и той остарява. А те започват да се интересуват от друго същество, от друго дете. Ти остаряваш. Защо? Като престанат да се интересуват от тебе, ти остаряваш. Който и да е човек остарява. Че донякъде това е правдоподобно. Една майка остарява по-лесно, когато синовете и дъщерите й не се интересуват от нея. А пък когато дъщерите и синовете й се интересуват от нея, тя по-мъчно остарява. Това донякъде нали е вярно. Вярно е, понеже във втория случай те подхранват нейните чувства, вземат участие в нейния живот, а пък, ако не я обичат, изолират я, не вземат участие в живота й, и тя остарява.


Вие искате да се подмладите. Вие очаквате да умре някой, някое друго съдружие да дойде и да ви подмлади. И това може да стане. Но има една възможност - вие може да се подмладите сега. Вие ще приложите следния закон. Вие не сте седели да мислите половин час за подмладяването. Вие казвате: "Няма да се женя." Не е въпросът за женене. Човек трябва да бъде млад. Той трябва да бъде млад в този смисъл. Подмладяването няма да стане както в децата. Най-първо трябва да подмладите вашите чувства, да изхвърлите всички ваши отрицателни чувства, всички сенки от живота си да ги изхвърлите навън.


Запример една сянка в живота ви е следната, най-първо се явява една сянка, че не ви обичат - това е отрицателна страна.


Най-първо вие ще се учите на закона за вашето раждане и за вашия растеж. Най-първо турете любов към Бога - А К Б. Ако вие не познавате кабалата, не може да превърнете тези букви А К Б. Това са сили, които действат. Тези сили показват начините, по които силите действат. Любовта е един велик стремеж. В три направления тя работи. К, вие трябва да я превърнете. Всичките спънки все К ги прави. Тя е една неуравновесена сила. К трябва да го превърнете в Ж - живот. В Ж-то ние имаме вече уравновесени сили, а на живота трябва да дадем растеж. И ако дадем правилен растеж на живота, той може правилно да се развива.


Другото, запример добиването на знания, това е възможно, ако животът е нормален. Та най-първо трябва да се създаде един нормален живот. Нормалният живот всякога съдържа това, което ние търсим. Ненормалният живот е, когато ние не намираме това, което търсим. Запример шишето е там, но има съдържание, а може и да няма съдържание, та всеки ден човек може да се пълни и изпразва. Ако нашият ум се пълни, и сърцето ни се пълни с това, което трябва, всеки ден вечерта ти трябва да направиш баланс. Сутринта трябва да се изпразни шишето и през деня да се напълни.


Мойсей казва - не пожелай това, не пожелай онова. Мойсей е изказал един от великите закони, които се отнасят до физическия свят. Мойсей казва: "Да възлюбиш Господа Бога Твоего." Ако ние бихме приложили първите две заповеди, ние щяхме да имаме безсмъртен живот. Мойсей казва: "Не пожелай."


Вчера, когато бях на екскурзия, един ме запита как да стане щастлив. Дадох им един образец. Момъкът, който се е влюбил в една много красива мома, той иска да й стане кандидат, тя иска да се ожени за него, тя поставя едно изпитание. Красива е, хубава е тя. Той като я вижда отвън, трепне му сърцето, но при нея не може да седи. Като отиде вкъщи, не го сдържа, чака да излезе по-скоро. Когато момъкът дошъл в дома на момата, тя имала една вмирисана кокошка. А на нея й било приятно да мирише тази воняща кокошка. А пък той гледа по-скоро да излезе от стаята навън. Не може да издържа вонята на кокошката. Да й каже да изхвърли кокошката, не иде, ще отиде работата, защото красивите моми не търпят абсолютно никакви забележки. Тогава би станало едно зло, което не може да се поправи. Как трябва да разреши той тази задача? Тя трябва да се разреши.


Сега представям другата страна. Една мома, влюбена в един момък до гуша, казва: "Без него не мога, трепери ми сърцето." За нея по-добър момък няма. Но тя като иде в стаята му, той си е турил оканицата и пие чаша след чаша, нито се обръща към нея, нито й говори. Той все пие. Разрешете въпроса. За мене е лесна работа. Но те седят и мислят. Казвам, направете виното на момъка сладко и съживете кокошката. Тази кокошка да не виси с краката си нагоре, но да живее. Това може ли? Може.


Най-лесната работа е да възкресиш една кокошка, момъкът да каже сега "Хууу". И кокошката ще оживее. В сегашния живот има едно голямо подозрение. Аз правя опити. Човек е много смешен в своето естество. Казваш някому: "Ще ти дам." Но той гледа с подозрение. Като му кажеш: "Двайсет хиляди лева ще ти дам", той започне да философства, няма да повярва като децата, но пита кога ще ги дадеш. Никой няма право - кога ще му ги дам. Ще ти ги дам - свършен е въпросът.


Пренесем ли този въпрос в нашите отношения към Бога, ние се поставяме на голямо противоречие. Какво мисли Бог сега за нас, няма какво да мислим. Противоречието е сега в нас. Това е миризливата кокошка. Трябва да оживее кокошката.


На един селянин счупила се оста на колата му. Минават хора и го запитват как се е счупила. Минава най-после един, заковава няколко гвоздея и поправя счупената част. Заковава счупените части. Сега има запойки. С известни газове, с горение и т.н.


Та има една философия в живота. Вие всички очаквате да отидете на небето, да ви посрещнат ангелите и да ви дадат наготово. И наготово могат да ви дадат. Хубава цигулка, ноти написани класически, но трябва да свирите, да работите. И ниви може да ви дадат, но ще искат работа от вас. Помнете едно нещо: никой не може да работи заради вас. Някой може да ви помага, но никой не може да работи заради вас. Никой не може да учи заради вас. Никой не може да яде заради вас. Никой не може да печели пари заради вас. Всеки трябва да работи заради себе си. Никой не може да мисли заради вас. Никой не може да чувства заради вас. Това са свещени работи: мисленето, чувстването. Така ти се свързваш с живота. По-добре да мислиш, макар и криво-ляво, отколкото да не мислиш. Даже една грешна мисъл, едно калпаво чувство струва повече, отколкото никак да не чувстваш. Пък трябва да се очистят нещата.


Казвате за някого - той се е влюбил. Какво лошо има в това? Напуснал жена си. Че по-хубаво нещо от това има ли? Вие вземате правилото - мъжът няма право да напуща жена си. Това са обикновени работи. Той напуша жена си по някаква причина. За две-три години ще иде да работи. Две-три години няма да й пише писма и след две-три години ще се върне. Ако тази жена не знае да чака без писма, ако трябва да я поддържат само с писма, това са обикновени работи. Казвам, и след три години аз ще се върна. След три години, ако аз не се върна точно навреме, тогава тя има право да мисли. А пък, ако тя замине някъде за две-три години, аз ще я чакам три години. Дойдат ли трите години и мине една минута, и тя не се върне, тогаз имам право да мисля.


Ето аз как гледам на въпроса, моят морал какъв е. Моят морал е на умните хора. Ако в света имате една чешма, най-хубавата чешма, има хиляди други чешми, умният човек няма да се спре нито на една каква и да е чешма, а при най-хубавата чешма. Изключения няма. Той не може да се спре при друга чешма и да прави опити. Ако аз мисля, че той ще се спре при друга чешма, то е заблуждение от моя страна. Ако моята жена е умна, то, като пътува из света, като се среща с други мъже, няма да се спре. Няма да пие от каква и да е чешма. Всеки човек, който е пил от водата на Бога, той се е родил. Всеки човек, който е пил от водата на своя ближен, трябва да расте. Това е философия. Той се е захласнал някъде. Щом се е захласнал някъде, на вашия мъж му липсва нещо. И аз го зная вече как е. Вие казвате, че вашият мъж се е захласнал. Аз имам ясна представа за мъжа ви, но имам лошо мнение за самата жена. Казвам, тя не е умна. Ако беше умна, за такъв захласнат не щеше да се ожени. Казва пословицата - завъртяла се е тенджерата, намерила си е капака.


Някой мисли, че сте женени, но не сте женени. Аз се отказвам, че сте женени. По човешки сте женени, но по Бога не сте. Казано е - това, което Бог е съчетал, никой не може да го разлъчи. Има едно съчетание на Бога, то е на душите. Нищо не е в състояние да развали една връзка, която Бог е направил. Не се старайте да развалите такава връзка. Остава да вярвате, както Бог е наредил, ако искате да имате благословение. Ако искате да разбирате онзи великия закон, изучавайте Библията, изучавайте живота на патриарсите, изучавайте живота на Христа, на апостолите, на всичките светии, и ще имате ясна представа как човек трябва да живее. Сегашните морални правила са добри, но те са посредствени правила. Те не разрешават въпроса на живота във всичката тяхна целокупност. Ако водата излиза от извора нечиста, ти не можеш да я очистиш.


Един американски професор в Ню Йорк държал сказка и показал четири-пет шишета с вода, извадени от най-мръсните клоаки на града. Той пил от тази вода пред публиката и казал: "Пречистих я, няма никаква миризма." Вие бихте ли пили тази вода? Тя е чиста, кристална. Обаче тази вода не може да се очисти от никой професор. Всякога остават известни излишъци от тази вода и тя трябва да мине през съвсем друг процес, за да се очисти. Казвам, ние в живота се примиряваме като този американски професор. Ако няма вода, ще я пиеш, и оттатъка ще минеш. От много реки хората пият. Запример от Дунава пият вода, но тази вода не е чиста. Искат да ни убедят, че тази вода може да се пие. Може. Искат да ни убедят, че сегашният живот е хубав. Аз, който разсъждавам, казвам - не искам да пия дунавска вода. Превеждам: не искам да имам един живот на Дунава.


Та онзи живот, към който се стремим, трябва да бъде чист, съвършен живот, гдето да няма никаква микроба, никаква възможност да умираме наново, понеже по-лошо нещо от смъртта няма. Единственото нещо, което плаши хората, е смъртта. Всички нещастия се дължат на смъртта.


Турете на първо място любовта към Бога. Вие казвате: "Къде да намерим Бога?" Ще се родиш, ще намериш Бога. Без да се родиш, не можеш да намериш Бога. Ще поставиш едно житно зърно в почвата. Почвата майка ли е на зърното? Една птичка може да е яла ябълка и една семка е паднала, заровила се е и поникнала. Птицата баща ли е на ябълката? Баща е само този, от когото животът е излязъл. Аз, който посявам семето, не съм негов баща. Може да турите топлината, после силата, която е вложена в самото семе. Това, което е вложено в семето, то е главният фактор. Трябва да дойдем до първичната причина. Искаш ли да се подмладиш, едно сравнение ще ви дам. Представете си, че излекувате някакъв болен, който страда от възпаление. Запалвам вощеницата и му казвам: "Като се грееш на нея, ще оздравееш." Тъй се грее една-две години, но не помага свещта. Този човек го изнасям, но го поставям на слънчевата светлина. Някой път казваш: "Направих това и не стана нищо." Грял си се на вощеницата. Трябва да излезеш на онази светлина, която носи живот в себе си. Ти се грееш на една мисъл, която прилича на вощеницата и казваш: "Да имам любов към Бога." Обикновеният смисъл на думата, това е една вощеница. Ти казваш: "Любов към Бога, любов към Бога." Нищо не става, сиромах си. Работите не вървят. Молиш се и не вървят работите. Има нещо, което куца. Казваш: "Дотегна ми да се моля." Остарееш и казваш: "Не може ли като другите хора да си поживея? Отказах се от жените, от виното, с Бога не можах да се запозная, но запознах се със себе си." Ти не може да се запознаеш с Бога, докато не го обичаш.


Някой момък погледне мома, и се влюбил. Тези две свещи са една след друга и са се влюбили една в друга, препращат си любовни погледи. В това няма никаква философия. Някой казва: "Погледна ме онзи, но особено ме погледна." Щом запаля по-малка свещ и друга по-голяма, то по-малката свещ ще каже: "Особено ме погледна той." Стига той да те е погледнал. Не, не, то не е поглед. В любовта всякога има нещо хубаво. Аз се чудя на хората, когато говорят за любовта. Когато хората говорят за любовта, имам отвращение. Имам отвращение към безсмислиците на любовта. Казват: "Еди-кой се е влюбил в тази сестра." Аз се поусмихна. Ако той беше се влюбил - тя в него и той в нея, тя не щеше да куца. Защо ние ще се плашим от Божественото. През нас трябва да мине любовта и да се предаде на другите. Изобщо аз не обичам да се смея. В мене няма никаква погрешка. Някой казва: "Той се смее на нашата любов." Аз се смея и на безлюбието. Нищо повече. Дето видя любовта, казвам, красива е, но щом се спра при някоя чешма, която няма нищо, а някои чакат за вода, аз се поусмихна. Някъде заваляло дъжд и прокапало малко вода. Той чака от сухата чешма да потече нещо. Аз се поусмихна. Той казва: "Тази чешма да потече. Аз много я обичам." Няма никаква обич. Обич може да съществува само там, дето Бог се проявява. Обич може да съществува само там, дето ближният се проявява. Ако Бог в мене се проявява, може да има любов. Ако аз се проявявам като при ближния, може да има любов.


За да влезете в другия свят, пак трябва да бъдете умни. Вие тук сте се научили на подозрение. Ако отидете с такива навици там, нито един ден не можете да стоите. Щяхте да избягате, щяхте да избягате, преди да ви представят. Защо? Ще ви представят една картина. Представете си, че приближавате в едно общество. Светиите са добре облечени, а вие сте окъсан, разчорлен. Никой от тях не иска да ви даде дреха. Вие седите един ден, два дни, всеки минава край вас, не ви обръща внимание. Няма да стоите в това общество. След като заминеш от този свят и влезеш в обществото на светиите и не ви погледнат, никой, вие ще кажете: "Да се върнем на земята. Тука не се живее." Това е приблизително вярно. Вие си представяте, че като влезете в онзи свят, ще ви измият на баня, ще ви донесат дрехи, ще ви облекат царски. Има нещо вярно във вашите желания, но няма да стане в този случай.


За любовни работи се говори само в тъмнината, вечерно време, когато хората няма какво да вършат. Трябва да ви държа три лекции. Първата лекция е как да се възлюбите. Втората лекция е как да поддържате любовта си и третата лекция - как да се разоставите. Разоставянето разбирам в много хубав смисъл: да си близо и да си далече. Ако човек разбира, отрицателните работи трябва да се разбират по-дълбоко. Запример да оставиш един човек на свобода, да не го безпокоиш. Представете си, че един любовник пише едно любовно писмо на една мома, но тя много пъти няма време да чете писмата му. Представете си, че тя има десет такива любовници и от тях все такива любовни писма получава. Сегашният живот трябва да се филтрира, да се пречисти. Да бъдем готови да възприемем новото. Понеже, ако аз мисля само за вашите грехове, аз ще се оцапам. Трябва да престанем да мислим за мързеливите, за кокошките, за оканиците и да бъдем готови за онзи велик живот или за живота на безсмъртието, или живот, който Бог ще ни даде сега. Наново трябва да се родим. Той е един необходим закон: трябва да се родим наново.


Сега какво остана в ума ви. Направете едно резюме на моята лекция. Всички направете такова резюме. Каквото съм говорил и каквото може да си спомните. Как ще озаглавите тази лекция? Това ще бъде тема за следния път.


Сега има една опитна страна. Не може да пристъпим към опит, защото, за да пристъпим към опита, за да престане теорията, в опита трябва да се освободим от съмнението. Никога не може да се направи един опит, докато има съмнение. Опит може да направите вие. Може да вземете шест души и да турите шестимата отзад на врата на един човек, пръстите, също и на краката му ще турят пръстите си. По два пръста - показалецът и средният пръст, ще турите и с тях ще дигнете човека във въздуха. Ако си изтеглите пръстите, този човек ще остане във въздуха. Но при едно малко съмнение този човек ще падне. Опитите, които сполучват, се дължат, когато не остава съмнение. Вие искате готови резултати. Ако ябълката прави ябълки, тя печели, а не аз. После искаме да бъдем богати. Но дотогаз, докато в живота присъства съмнението, то е един червей. Вие искате да пеете, но имате съмнение - това е червей. Вие искате да станете светия, но се съмнявате - червей е това. Светии трябва да станем и певци, и поети, и всичко трябва да станем, но изведнъж не можем да станем.


Втори път ще продължим лекцията. Пречиствайте ума си. Не внасяйте в ума си съмнение, ако искате да правите опити. Докато седи съмнението в ума ви, никакъв опит не може да стане. Теория може да имате, колкото искате, този червей ще направи пакости, както се напакости на едни мои ръкавици. Забравил ги бях една-две години. Те бяха хубави бели ръкавици. Търся белите ръкавици, намирам ги, но виждам, че са нашарени с дупки. Едната ръкавица не е пипната, но другата. На молците ли да се сърдя, или на себе си. Не съм се разгневил, но казвам на една сестра: "Този молец защо изял ръкавиците?" Тя казва: "Не зная." Казвам й: "Можеш ли да я поправиш?" "Мога." "Поправи я. - Аз й казвам: - Това, което молецът развали, ти, като го поправиш, тогава си добра мома."


Тайна молитва


Шестнадесета лекция

на Общия окултен клас

20 януари 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни